Алчност и безразличие: аферата със сърдечните стентове

Кардиологичните болници в Пловдив и Пазарджик едва ли ще са единствените, върху които падна подозрението, че поставят без необходимост стентове на случайно или неслучайно подбрани хора. Предполага се, че основната цел е бързо и безнаказано източване на монополиста Национална здравноосигурителна каса (НЗОК). За сходен случай наскоро беше съобщено и от Плевен. Вероятно основната причина за скъпоструващата акция на фона на мизерията в общинските болници е фактът, че за един поставен стент клиниките получават около 2000 лева като дял от стойността на клиничната пътека.

За пари и в нарушение на лекарската клетва

През октомври жител на Троян посещава в една плевенска клиника наскоро оперираната си съпруга, която има назначен контролен преглед. По време на процедурата предлагат и на него контролен преглед, при това безплатен. Човекът няма никакви оплаквания и затова е шокиран, когато му съобщават, че има сериозно запушване на сънната артерия. Предлагат му да постъпи за обстоен преглед по съответната клинична пътека. Правят му и няколкото обичайни изследвания, след което го уведомяват, че е крайно необходимо да му се постави стент - за да се премахне откритото артериално „запушване“. След консултация със своя близка лекарка той обаче решава да не се подлага на опасната процедура. Съобщава на персонала, но получава отговор, че трябва да остане още един ден, за да приключи срокът за престой по скъпата клинична пътека и така клиниката да си вземе парите. В противен случай пациентът дължал 270 лева. Той се съгласява и на другия ден му правят твърде опасната коронарография, без да му съобщават за взетото вече решение покрай нея да му поставят и стент. Тази манипулация е инвазивна и потенциално животозастрашаваща. Стент се поставя при крайни състояния на почти пълна блокада на кръвоносен съд, а клиниката трябва да получи задължително информирано съгласие от пациента, след като му разясни всички рискове.

Пациентските организации бият тревога

Шефът на Центъра за защита на правата на пациентите д-р Стойчо Кацаров не е учуден от безразборното извършване на излишни, но скъпоструващи инвазивни процедури в българските клиники. Сигнали за подобни интервенции Центърът и останалите неправителствени организации, защитаващи правата на пациентите, получават не от вчера. В интервю за ДВ той казва: „В случая става дума не само за криминален акт по отношение на пациента, но и за източване на Здравната каса. Подобни престъпления се придружават и от съставяне на медицински документи с невярно съдържание. Всичко това е следствие на силно занижения контрол на Здравната каса върху одобряваните разходи на специализираните клиники. Касата следи не за верността на представените документи, а за формата на попълването им – дали има данни за изследванията, дали има дата, дали има поставен подпис където трябва."

Д-р Кацаров твърди, че тази практика създава условия за злоупотреби с парите на данъкоплатците. Той добавя, че скъпите процедури, включително и предварителните изследвания, причиняват не само финансови щети, но понякога носят и значителни рискове за пациента. Каква например е опасността при поставянето на стентове?

„В тези случаи инвазивната процедура наистина може да причини фатална тромбоза. Освен това ненужните стентове препятстват извършването на животоспасяващи байпас-операции в бъдеще. Приказките, че на пациента „нищо няма да му стане от един стент“, са абсолютно подвеждащи“, категоричен е д-р Кацаров.

Колегата му д-р Станимир Хасърджиев, който ръководи Националната пациентска организация, припомня как наскоро на един пациент била ампутирана дясната ръка - след коронарографското изследване, което предхожда поставянето на стент. Случаят е бил потулен, виновниците не са понесли никакво наказание. Човекът, който е международен шофьор, изгубил и работата си.

Как го правят в САЩ

Американската кардиологична асоциация е приела десет много ясни показатели, които трябва да са изпълнени, за да попадне пациент в списъка за извършване на опасни инвазивни процедури. Те включват редица показатели за състоянието на сърцето и кръвоносната система на болния, за възрастта му и придружаващите заболявания, за резултатите от кръвната картина и образната диагностика. Критериите са приети като задължителни в много държави по света, но не и в България, където имат само пожелателен характер, казва д-р Кацаров. Според него, все повече пациенти в България вече получават високотехнологична кардиологична помощ. Благодарение на нея през последните 10 години смъртността от инфаркти е намаляла два пъти, но пък фаталните изходи от мозъчни инсулти остават рекордно високи за Европа.

Проверете здравноосигурителното си досие

За д-р Хасърджиев основният проблем при финансирането на скъпоструващи инвазивни процедури остава несигурността дали парите наистина отиват там, където са нужни. Той призовава всички граждани да се възползват от възможността да видят собствените си здравноосигурителни досиета в Здравната каса и да се уверят, че записаните в тях суми са били действително изхарчени за лечение, рехабилитация и профилактика. Голям проблем за България е липсата на наистина независима медицинска експертиза при делата, заведени от семействата на починали пациенти или от потърпевши. Става дума за дела заради лекарски грешки, немарливост и откровен цинизъм като ненужното поставяне на стентове и други импланти в името на бързата печалба, посочва д-р Хасърджиев. „Вещите лица в съда са обвързани с лекарските гилдии и затова е необходимо при подобен род дела да се търсят задгранични експерти“, заключава  шефът на Националната пациентска организация.