Политически амок от най-висока класа - това демонстрира Полша на европейската среща на високо равнище. Още в началото ѝ полската министър-председателка Беата Шидло заяви, че смята да направи всичко възможно, за да предотврати преизбирането на Доналд Туск за председател на Европейския съвет. Всичко възможно? Да тича в кръг и да крещи например? Или цяла вечер да пее полския национален химн? Нищо чудно - та нали Шидло е послушна марионетка в ръцете на партийния си лидер Ярослав Качински и безропотно изпълнява дори най-идиотските му нареждания. А Качински мрази до смърт Доналд Туск заради изборното си поражение през 2007 година и навярно дори по някакъв начин го държи отговорен за смъртта на брат си. Но абсурдният му опит да вземе останалите 27 страни-членки на абордаж само заради враждата си с Туск беше обречен на провал от самото начало.
Защо го прави?
Какво точно иска да постигне с тази си акция всевластният кукловод и върховен жрец на конспиративните теории? Още когато беше премиер, Ярослав Качински изтезаваше целия ЕС с максималистични изисквания и заплахи. Неговата запазена марка бяха безграничният инат и стоманеният национализъм. Оттогава изминаха 15 години, но лидерът на „Право и справедливост” очевидно не е помъдрял. Напротив - той отново се опитва да наложи волята си на целия ЕС. И в безкомпромисното си самонадценяване го прави чрез най-обикновен шантаж. Но опитът му се провали с гръм и трясък. Гласуването в четвъртък завърши 27:1. Изоставиха го дори неговите приятели от Вишеградската група и британската правителствена ръководителка Тереза Мей.
Тъй че сега всички се питат: какво всъщност се опитваше да постигне Качински? Та нали не ставаше дума нито за повече пари, нито за повече влияние в полза на Варшава, както в предишни случаи. Не, този път всичко беше заради самодоказването на един мъж. И може би заради полската вътрешна политика - за това говорят воплите на тема „берлински диктат”, които се надигнаха във Варшава след преизбирането на Туск. Защото и полското правителство вече умее да борави с „алтернативните факти” и явно се надява, че неговите избиратели с въодушевление ще ръкопляскат на този политически театър. Да не говорим, че част от полската публика винаги се радва, когато страната ѝ се окаже в героическата роля на жертва.
"Внимавайте какви мостове изгаряте зад себе си"
Но извън това? Къде всъщност е мястото на Полша в Европа? Качински все повече изолира страната си. „Внимавайте какви мостове изгаряте зад себе си”, предупреди сънародниците си Доналд Туск. Но членовете на правителството във Варшава се държат като изперкали тийнейджъри и затръшват зад гърба си всички възможни врати.
Това е пубертетско, незряло и в известен смисъл смехотворно поведение. Историята на ЕС познава какви ли не идиотщини, но досега май нито една страна не се е запъвала по този начин, само защото не е успяла да наложи волята си.
Европа се намира в тежка ситуация, а търпението на „възрастните” европейци по отношение на Полша постепенно се изчерпва. Вече се чуват гласове за затваряне на финансовото кранче. Защото ЕС дава всяка година на Варшава по 11 милиарда евро - именно Полша е страната, която получава най-много чисти пари от Брюксел.
След две години ЕС ще обсъжда следващия си дългосрочен бюджет. А тогава парите ще са по-малко, защото ще липсват вноските на Великобритания. И ако продължава в същия дух, Полша скоро няма да има никакви приятели, които да я подкрепят при разпределянето на фондовете. Като приятел ще ѝ липсва и Германия. Най-вече Германия. Защото несекващото злословие откъм Варшава уврежда почти до скъсване отношенията със съседна Германия. И тъй като на всичко отгоре поставя под заплаха и единството на ЕС, нищо чудно в новата Европа на различните скорости Полша да се събуди на някой паркинг далеч в периферията.