Ана Политковская – хроника на едно предизвестено убийство

Убийството на критично настроената срещу руското правителство руска журналистка Ана Политковская разтърси света. Бързо обаче темата потъна в забрава. От тогава мина половина година, но убийците не са открити. Сега една група от публицисти и историци е решена да внесе някаква промяна, като номинира Политковская посмъртно за наградата за мир на германските книгоиздатели. До този момент идеята са подкрепили 300 известни личност от цяла Европа. Решението ще бъде взето през месец октомври. Сред авторите на идеята е Норберт Шрайбер от Хесишер руднфунк:

“Като журналист се питам, защо журналистите не знаят отговорите. Това ни засяга пряко и ние трябва да го приемем като наша собствена тема когато жертва е човек от нашата професия. Журналистите трябва да можем да направим нещо, трябва да започнем да задаваме въпроси, като напр. за мотивите за това ужасно престъпление, за свободата на словото в Русия, застрашена ли е тя и какво означава всичко това за нас?”

Като най-голяма заплаха за свободата на словото и за човешките права историчката и сътрудничка на руската правозащитна организация “Мемориал” Ирина Шербакова вижда в безразличието на руското общество спрямо тези проблеми. Тя е притеснена от това, че повечето медии не се съпротивляват срещу намесата на държавата в тяхната работа. Обществото е заето с консуматорската страна и става аполитично, казва тя. А опозицията не е достатъчно силна, не се приема сериозно, а много от медиите въобще не получават разрешение за работа, казва Ирина Шербакова:

“Страхувам се от този цинизъм и това безразличие, които така брутално се разрастват в обществото. Политиката е мръсна, къде е опозицията въобще, що за хора са това? Доколкото познавам ситуацията няма скоро да се подобрят нещата в Русия, и в този смисъл можем да очакваме още неприятни изненади.”

Случаи на насилие с елемент на враждебност срещу чужденците, убийства като начин за разправа с противниците – това маркира ежедневието в Русия при управлението на Путин, и това особено силно личи в последно време. Възможно е това да е само началото, опасява се Шербакова. Тя вече не вярва, че някога ще бъде разкрито убийството на Ана Политковская.

Наскоро друг руски журналист почина при твърде съмнителни обстоятелства. На 2 март журналистът Иван Сафронов се хвърли от петия етаж на жилището си в Москва. Той е военен репортер и работеше за изданието “Комерсант”. По информация на неговия работодател Сафронов е работил върху материал за планирани нелегални оръжейни доставки от Русия през Беларус за Сирия и Иран. Много от колегите на Сафронов са убедени, че той е бил убит по нечия поръчка.

Професията на журналиста е високорискова в Русия. Това се потвърждава и от последния доклад на Брюкселския Международен институт за медийна сигурност. С 88 убийства, извършени през последните 10 години, повечето от които остават неразкрити, Русия е веднага след Ирак в списъка нас страните, в които журналистите са изложени на най-голяма опасност.

Това впрочем личи много добре и от новоизлязлата книга “Ана Политковская – хроника на едно предизвестено убийство.” В сборника, събран от Норберт Шрайбер, са включени тестове от различни автори. Ред тях е и журналистът и председател на корпуса на мира “Зелени каски” Руперт Нойдек. Той принадлежи към хората, които просто не желаят да се помирят с убийството на Политковская и виждат в него опасност за свободата на словото не само в Русия:

“Ние също носим някаква вина за това, че светът не се интересува от това, че един от най-значимите журналисти на нашето време е била убита.”

Руперт Нойдек апелира към германското правителство да направи нещо по време на своето председателство на ЕС за разкриването на това убийство. Това може да се окаже трудна задача заради енергийната зависимост на Германия от Русия, както и в условията на политическия опортюнизъм. Нойдек е решен да стартира международна инициатива. Ето какви са нейните цели:

“С голяма помощ от Европа в Чечения трябва да бъде проведена операция “Политковская за възстановяването на разрушените от войната селища. Тази инициатива трябва да стартира по време на германското председателство на ЕС. Това е най-малкото, което дължим на тази жена, на чеченския народ, на Русия, за да бъде изградено в нея едно модерно гражданско общество.”

Това трябва да бъде едно гражданско общество, което да е в състояние да се противопоставя на натиска на руската държавна система и на вертикалната власт в страната. В това са убедени участниците в проведената в Берлин дискусия. Бъдещето гражданско общество в Русия трябва освен това да може да издига силен глас, когато в страната се извършват политически убийства и се допускат крещящи нарушения на човешките права.