Армията - новата гордост на руснаците
"Нали, ако дойдат войниците, ще ме скриеш под масата", молех майка си когато бях на пет години. Беше през 70-те години. Аз живеех в СССР, в разгара на Студената война. Страхът един ден "войниците" да ме мобилизират в армията, която защитаваше родината ми от гнилия Запад, беше по-голям от страха ние да бъдем нападнати от същия този гнил Запад. Сигурно това се дължи на моето пацифистко възпитание, но аз не бях единствен с този си страх. Не познавах никого, който да иска да влезе в армията. Не познавах никого, който се гордее с армията.
Въпреки ураджийските неделни предавания на държавната телевизия със заглавие "Служа на Съветския съюз", задължителния час по "военно обучение" в училище или ежегодните училищни военни паради, пропагандата от 70-те години изобщо не може да се мери със сегашната: днес руснаците истински обичат армията си. Резултатите от анкета на руския социологически център VZIOM сочат, че 86 процента от руснаците са убедени, че армията е в състояние да защити страната в случай на нужда. 40 процента изпитват уважение към армията, а 59 на сто - гордост и надежда. Голямото мнозинство руснаци смята армията за престижна институция, която предлага възможности за развитие на младежите.
Новата доктрина на Путин
Вероятно тези 86 процента от анкетираните са останали доволни в неделя, когато руският президент Владимир Путин представи новата доктрина на руските ВМС, отпразнувана от военните моряци с величествен спектакъл в Калининград. Посланието гласеше: Русия е миролюбива страна, тя не заплашва и не напада никого, но винаги е в бойна готовност и няма да пощади никого, комуто хрумне идеята да атакува най-голямата страна в света. След това идва ред на бързите бойни кораби с прецизни навигационни системи и ракети. Те ще действат преди всичко в Средиземно море и Арктика. Това са новите приоритети от гледна точка на заплашителното източно разширяване на НАТО.
Дотук добре - всичко това пасва към принципно новата военна доктрина, представена от Русия през есента на миналата година. Тогава началникът на Генералния щаб Герасимов обяви, че до 2020 година руските въоръжени сили ще получат над 11 000 нови бронетранспортьори, 30 нови бойни кораби и подводници и 14 000 военизирани машини. Да не говорим за безбройните нови ракети. Впечатляващо, нали? И може да се сравни с надпреварата във въоръжаването по време на Студената война. Само че без гаранции. Защото западните санкции и растящата икономическа криза могат да съсипят амбициозната държавна програма за превъоръжаване. Защото може да свършат парите, а важните съставни части за прецизните оръжия на бързите бойни кораби, насочени срещу Запада, да не бъдат доставени от същия този Запад. Съмнително е дали така често цитираната като панацея "замяна на вносителите" ще обхване бързо и ефективно и оръжейната сфера.
Освен това трябва да бъде прекратено безнравственото плячкосване на средства за държавните оръжейни поръчки. Наскоро Владимир Путин заплаши да приравни тези деяния с финансирането на тероризма и се оплака, че производствените цени за оръжията са се увеличили в хода на производството 11 пъти.
Трябва повече
Едва когато тези проблеми бъдат решени и Русия е в състояние да финансира новите си планове, гордият руски гражданин може действително да се гордее със своята армия. Без да се страхува от повторение на инцидента в Севастопол, където една от празнично изстреляните от боен кораб ракети се взриви непосредствено след старта и потъна на два метра пред носа на кораба. Военноморското шоу в Севастопол обаче премина без участието на президента. В същото време Владимир Путин приемаше военноморския парад в Калининград, където една ракета също заседна в пусковото устройство...