А в това време в Сирия умират невинни хора
10 октомври 2016
Когато две сили, замесени в сирийския конфликт, седнат да разговарят - това по принцип е нещо добро. Но днешната среща между Ердоган и Путин - втора в рамките на два месеца - не вещае нищо добро. Техните две държави са изправени всъщност една срещу друга: Русия подкрепя режима на Асад, който разрушава Алепо, докато Турция се опитва да доставя в същия този град не само помощи, но навярно и други неща. И още: руският посланик в ООН наложи вето върху една резолюция, която настояваше за незабавно прекратяване на въздушните нападения срещу Алепо, докато Анкара подкрепи документа.
Големите играчи и техните "подизпълнители"
Независимо от разминаванията обаче прави впечатление, че Русия и Турция отново се сближават. Първата крачка направи Ердоган: Турция вече не говори за свалянето на Асад. Анкара държи най-вече на друго: да бъдат отслабени кюрдите в Сирия. По този въпрос Ердоган вече спечели подкрепата на американския вицепрезидент Джо Байдън, а сега иска да привлече на своя страна и Путин.
Тази разстановка на силите сама по себе си показва защо войната в Сирия няма да приключи скоро. Обединените нации са изчислили, че една „обикновена” гражданска война, в която участват две враждуващи сили, приключва средно за десет години. В Сирия обаче се водят различни задочни войни, в които участват няколко сили. И всяка от тях не само преследва собствените си интереси, но и непрекъснато доставя оръжие на своите „подизпълнители”. Ако някоя от воюващите страни бъде притисната до стената, нейните спонсори веднага я подсилват с още оръжие. В Сирия отдавна се върти една спирала на насилието, която разрушава цялата страна. Да не говорим, че вече от години всяка от воюващите страни използва поредното примирие единствено за попълване на оръжейните си арсенали.
В задънена улица
Всъщност Ердоган би трябвало да укори своя руски гост. Защото Русия очевидно не може да постигне военна победа в Сирия, но не показва и готовност за намиране на политическо решение. А едно такова решение, дори да би било възможно, все още не означава, че Асад наистина ще се подчини на руските желания - така, както Вашингтон не винаги съумява да контролира собствените си съюзници в различните конфликти. Та нали САЩ дори не успяха да възпрат Турция от енергийно сътрудничество с Русия. Не успяха също така да накарат приятелите си от Персийския залив да наложат санкции на Москва. А в това време в Сирия ден след ден умират по 200-300 души…
Райнер Херман, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”
www.faz.net
Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main