А "добрите" роми?

"През прозорците се изхвърля боклук, по паважа се търкалят човешки изпражнения, по цели дни и нощи се разнасят викове и миризми на скара, а музиката бие с неотслабващ грохот до зори" - звучи драматично, нали? С такива детайли някои германски медии описват нашествието на бедни източноевропейци, предимно роми, към германските градове и отбелязват, че тази ситуация неминуемо поражда ксенофобски настроения. В някои части на Германия дори се говори за застрашаване на социалния мир.

В случая не може да се говори за вълна от мигранти, все пак става дума за около 6000 до 7 000 души, както пояснява шефът на Германската агенция по труда Франк-Юрген Визе. "Въпреки това обаче проблемът засяга Германия болезнено", казва той. Все пак страната търси висококвалифицирани специалисти от чужбина, а не необразовани хора, които се нуждаят от помощ.

След окончателното отваряне на германския трудов пазар от началото на 2014-та година, според Визе, може да се очаква, че към Германия ще се насочат между 120 000 и 180 000 души от България и Румъния. Предполага се, че техният образователен ценз няма да е особено висок.

Какво виждат медиите?

Покрай несекващия поток от пришълци медиите в Германия в момента "откриха" темата за българските и румънските роми. Телевизиите, онлайн порталите и печатните издания излъчват и публикуват многобройни коментари и репортажи по темата. Все повече се говори и за причините за нашествието към германските градове: а именно бедността и етническата дискриминация в родините на ромите. Вестник "Ди Велт" например цитира Радостин Манов, шеф на ромското сдружение "Разнообразни и равни" от София, според когото около един милион роми в България живеят в условия на крайна мизерия и изолация от обществото.

Манов отбелязва също така, че около 100 000 роми са потърсили препитанието си в чужбина, но добавя, че Германия е едва трета в ранглистата на предпочитанията на мигрантите. Преди нея се нареждат страни като Франция и Испания. Към Германия се отправяли предимно представители на турското малцинство. Манов обаче не одобрява "истерията" на Германия, а и други западноевропейски държави относно притока на ромите. Според него, реакциите там са израз на двуличие.

И Румян Русинов, водещ активист и интелектуалец не само на българските, но и на европейските роми, гледа на проблемите по сходен начин: "Чувстваме се предадени от нашите западни приятели и  нашите политици", казва той пред "Ди Велт". Русинов смята, че Западът предпочита да си затваря очите за онези роми, които имат работа и успешно са се интегрирали, защото не отговаряли на стереотипната представа за "мръсния циганин". Според него този стереотип се раздува изкуствено от медиите, макар да се отнася до "поведението на сравнително малка група от мигрантите". А това подкопава всички опити за успешна интеграция на малцинството.

Песимизмът зарази и ромските активисти

А примери за успешна интеграция има. В софийския ромски квартал "Христо Ботев" например има и хора, които още не са изгубили окончателно надежда. Те работят също както и останалите българи: усилено и за малко пари. Нина Николова например, която е готвачка във Военна болница, получава 300 евро брутна заплата и се радва на добрите си доходи, с които може да изхранва семейството си. Успешни примери на интеграция доскоро можеха да се видят и в Лом - град с 35 000 жители, близо половината от които са роми. Техни представители заемаха позиции в Общинския съвет, а 48% от учениците роми успяваха да завършат средно образование и да станат студенти.

Междувременно обаче ромските активисти в града са песимистично настроени. Един от тях е Николай Кирилов, бивш председател на Общинския съвет, който днес ръководи фондацията "Рома - Лом". Той споделя: "Младите хора идват с дипломите си при мен и ми казват огорчено, че съм ги излъгал. Те не могат да си намерят никаква работа, макар и да са висшисти." Срещу съпротивата на собствените им семейства младите роми са полагали усилия да учат, а накрая за тях всичко се оказва напразно.

АГ, ДПА, ДВ, ФН, Б. Узунова, Редактор: М. Илчева