"А някога в този край на България кипеше живот"

Няколко немскоезични медии обръщат внимание на обезлюдяването на България. Предлагаме ви пасажи от публикации на швейцарския "Нойe Цюрхер Цайтунг" и германското радио "Дойчландфунк":

"В почти никоя друга държава населението не се топи толкова бързо, колкото в България. В северозападния край на страната се обезлюдяват цели райони", констатира журналистът от "Нойе Цюрхер Цайтунг" Фолкер Пабст в репортаж от района на Белоградчик.

Пабст обяснява как през есента може да се установи дали някоя къща в село Пролазница е още обитаема или не - по това дали по нея са закачени низи с червени чушки. В Пролазница обаче чушки вече почти не се виждат- но пък все повече некролози, пише авторът и посочва, че в селото са останали само петима постоянни жители. Линка и Борис Тошеви са двама от тях. "Засега имаме сили, справяме се", разказва Борис пред журналиста от "Нойе Цюрхер Цайтунг". "В градината растат зеленчуци и грозде, в гората има дивеч", добавя възрастният мъж. Макар да е на 80 години, Борис още ходи на лов. 

По-трудно става, когато на двамата им потрябва нещо от града. Транспортна връзка с намиращия се на около 10 км Белоградчик няма. За щастие едната от дъщерите на Линка и Борис живее в града и им носи нужните лекарства. А през зимата по три пъти в седмицата идва социален работник и носи хляб. Двамата пенсионери признават, че се чувстват самотни.

България - първенец в няколко тъжни класации

По сходен начин стоят нещата и на редица други места в региона, а и в други източноевропейски страни. Наред с Литва, България е страната с най-бързо топящо се население в световен мащаб. Според прогнозите на ООН, от сегашните 7,1 милиона души до 2050-та ще останат около 5,2 милиона. Това означава спад с над 25%. За Литва прогнозираният спад за същия период е около 22%. На трето място по бързотопящо се население е Латвия, а на четвърто - Украйна.

В България и днес цели области са обезлюдени, а най-засегнат е северозападният край на страната - на границата със Сърбия. Това е най-бедният регион в най-бедната държава-членка на ЕС, посочва "Нойе Цюрхер Цайтунг". Изданието отбелязва и това: че България е единствената страна, в която най-голямата възрастова група (при жените) са хората в пенсионна възраст. И средната възраст расте по-бързо, отколкото където и да било другаде по света. При това, колкото и да е парадоксално, при най-ниската продължителност на живота в рамките на ЕС - 75 години.

Фолкер Пабст цитира проучване на фондация "Фридрих Еберт" в София, съгласно което в селските региони на северозападна България на 1000 души се падат до 30 смъртни случая годишно - показатели, каквито иначе се срещат само в развиващите се страни и в зоните на военни действия. Раждаемостта от своя страна е около средната за Европа - жените раждат по 1,4 деца. А това, че демографското развитие е толкова неблагоприятно, има една основна причина - емиграцията, посочва авторът.

В село Пролазница емиграцията започва още по време на социализма - тогава все още като вътрешна миграция. При откриването на телефонния завод в Белоградчик през 1960-те години, мнозина се насочили натам. "Тогава Белоградчик бе заводът и заводът бе Белоградчик", спомня си Будьони Тодоров, последният директор на закритото през 1999 година предприятие. Той разказва как към завода преди имало професионално училище, кино, хор. Предлагали се и изгодни пътувания до морето през лятото. Освен това благодарение на завода се строяли и нови блокове. След затварянето му не бил построен нито един.

Както казва пред "Дойчландфунк" кметът на Белоградчик Борис Николов: "От 30 години живеем в парадоксална ситуация - не идват никакви инвеститори, тъй като вече няма работна ръка, дори и за дейностите, които не изискват квалификация. А заради липсващите инвестиции хората масово напускат региона. Това е дяволски кръговрат".

От Пролазница към летището в София

По-рано в Белоградчик са живеели 10 000 души, днес жителите на градчето са по-малко от 7000. Броят на децата в училищна възраст е намалял наполовина. Но пък е нараснала безработицата - до 30 процента. Този, който има работа, рядко печели повече от минималната заплата, която е в размер на 560 лева. А тези пари за нищо не стигат. Помощите за безработни, възлизащи на 40 лева, така и така са символични, бедността в този край е често срещана. Единствената перспектива е тази: напускането на района през софийското летище към чужбина.

Внуците на Богдана Тодорова, пенсионерка от Пролазница, отдавна живеят във Великобритания. "И да се върнат някой ден, ще отидат в София - никой не иска да се връща тук", казва възрастната жена. Преди да се пенсионира тя години наред е работила в телефонния завод в Белоградчик.

Фолкер Пабст е разговарял и с Геновева Петрова от социологическата агенция "Алфа Рисърч".  Тя казва: "Българското правителство познава проблема. Но няма стратегия как да се справи с него". По нейните думи целта би трябвало да бъде предлагането на перспективи на хората в страната и дори подтикването към завръщане на части от диаспората, което би могло да се постигне чрез повишаване на качеството на живота. "Това обаче изисква дългосрочни инвестиции. Те ще донесат политически дивиденти едва след няколко години или няколко десетилетия. А силата на нашето правителство не е тази", смята социоложката.

"Когато бях млада..."

Линка и Борис Тошеви биха искали да останат в Пролазница до края на живота си. Но не вярват, че селото им има бъдеще. "Ние сме последните", казват двамата. "Когато бях млада, във всяка къща живееха по шест-седем души. Когато в селото имаше празник, идваха хора от целия регион. Представете си само - имахме дори футболен клуб. Наричаше се "Гигант" - Пролазница! По-рано тук кипеше живот", спомня си с тъга Линка Тошева от село Пролазница в най-бедния регион на ЕС.