А те продължават да бягат към Европа

Всичко това е ужасно, коментира Кристоф Щрак:

Място на действието: Средиземно море. Хиляди корабокрушенци се борят за живота си някъде между Либия и Италия. Човешките неволи са сърцераздирателни. Внезапно обаче се оказва, че от помощ се нуждаят и… помагачите. От спешна помощ. През Великденските празници в Средиземно море отново се разиграха драматични сцени. Седем или осем хиляди души бяха спасени, но поне дузина се простиха с живота. А вчера дойде и следващата ужасяваща новина: за близо 30 умрели бежанци на борда на една гемия…

Да ти се скъса сърцето

Пастор Регами Тилайнатан от архиепископството в Кьолн по Великден се включи в екипажа на един от спасителните кораби и непосредствено след завръщането си даде интервю за „Дойче веле”. Със собствените си ръце полагал в найлонови чували телата на удавниците. „Мъже и жени, че дори едно малко момченце, шест- или седемгодишно! Над всеки отделен чувал запазвахме по няколко мига мълчание – и през това време аз се молех за тези хора. Но над чувала с момченцето всички усетихме, че не можем повече. Никой не заслужава да умре по такъв начин!”

Нима спасителите помагат на трафикантите?

Броят на загиналите със сигурност ще продължи да се увеличава през следващите седмици, когато морето поутихне и когато малко от малко се подобрят условията, в които плават онези претоварени и съвършено негодни черупки. Успоредно с това обаче се изострят и споровете около спасителните операции. Дали пък спасителите не се оказват неволни помощници на трафикантите? А ако не искаме да е така: Нима трябва да оставим тези хора просто да се издавят?

През последната седмица представители на неправителствени организации, участвали в спасителни операции, многократно похвалиха екипажите на редица търговски кораби, които се притекли на помощ в драматичните корабокрушенски дни около Великден. Обикновено се чуват не похвали, а критики срещу капитаните на такива кораби, които често пъти предпочитат да си затварят очите за бедстващите и да продължават курса си. Но сегашните добри думи от доброволните спасители вървят редом с горчивите им упреци срещу „Фронтекс”, европейската агенция за брегова охрана.

Атмосферата е буреносна – и в прекия, и в преносния смисъл. Спасителите критикуват „Фронтекс”, „Фронтекс” критикува тях. Колкото повече спасители са включвали в операциите край бреговете на Либия, толкова повече бежанци щели да тъпчат каналджиите в лодките – и да ги пращат на почти сигурна смърт. Така излизало, че спасителите вършат работата на трафикантите…

Европа е пред нова, голяма криза

Нека не си кривим душата. Трагедията на хората, които бягат през Средиземно море, продължава. Да, така нареченият „Балкански маршрут” беше затворен, но това изобщо не спря движението на хората, които търсят по-добър, по-човешки живот. Вече мнозина открито предупреждават, че маршрутът от Либия през Средиземно море постепенно се превръща в ново голямо предизвикателство за Европа. И че както навремето остави Гърция на произвола на съдбата, така Европа днес оставя и Италия почти на произвола на съдбата. А политици от големите германски партии са шокирани от ужасяващите условия в бежанските лагери по либийските брегове.

Тъй че Европа трябва да стабилизира тежкото положение в Либия и да предложи поне някаква перспектива (пък било то само в собствените им страни) на тези хиляди хора, най-вече африканци, които са се добрали до брега на Средиземно море. В противен случай поредната бежанска и миграционна драма ще продължи да ескалира. Лицемерно е заради изборите в Европа да се преструваме, че трагедията пред прага на нашия континент не е нещо кой знае какво. Защото тя е огромно предизвикателство.

„Никой не заслужава да умре по такъв начин!” Всеки от помагачите ще се подпише под това възклицание. И политиката също е длъжна да го стори.

                                                                   *****

Припомняме ви и това видео от май 2016