Барак Обама и новото самочувствие на афроамериканците
21 декември 2008
Особено за по-възрастните афроамериканци, изпитали на собствен гръб неподправения расизъм и дискриминация, изборът на един чернокож за президент представлява "вълшебен момент на трансформация" - пише Хенри Луи Гейтс, афроамерикански литературен критик и професор в Харвардския университет. Той подчертава, че успехът на Обама е "символичната кулминация на борбата за свобода на чернокожите", почти 400 години след докарването в Новия свят на първите роби от Африка.
Актьорът и певец Хари Белафонте си спомня добре речта на д-р Мартин Лутър Кинг от 3 април 1968. Само един ден преди убийството му борецът за равноправие заявява, позовавайки се на Библията: "Аз бях на върха на планината и видях Обетованата земя". В очите му имаше сълзи, спомня си Белафонте. В телевизионно интервю той заяви, че след избора на Обама става ясно, че Кинг е говорил "пророчески"; с появата на Обама нещичко от "обетованата земя" било станало действителност. Разборът на изборните резултати показва обаче, че
САЩ не са се отърсили изведнъж от расизма
Обама спечели изборите, но в цяла Америка мнозинството от гласовете на белите бяха подадени за републиканския кандидат Джон Маккейн. Едно скорошно проучване на Си Ен Ен показва, че в някои щати бездната си остава все така дълбока: в Мисисипи и Алабама 88 процента от белите са гласували за Маккейн, а 98 процента от черните за Обама. Колин Пауъл, генерал о.з., бивш външен министър, републиканец и самият той афроамериканец, застана в края на предизборната кампания на страната на Обама, защото бил по-кадърният от двамата кандидати. Наскоро той заяви, че "пострасисткото" общество все още не е станало действителност, но Америка се доближавала до идеала си. Пауъл отбеляза, че Обама е водил една съвсем нова предизборна кампания; той не се дистанцирал от афроамериканската си идентичност, но не се е покаъал като кандидат на чернокожите, а като "американец, който е чернокож" - което е нещо различно.
Допитванията показват, че повечето американци са доволни от стъпките и поведението на Обама в преходния период, както и от състава на кабинета му. Освен това на фона на борсовите сривове и безработицата, за много бели американци изобщо не е важно вече, че второто име на Обама е Хюсеин, а баща му е от Кения - стига бъдещият президент да има успех в начинанията си.