Баснята за ''сигурните трети страни''

Според баварското министерство на вътрешните работи ситуацията е ясна: "Ние сме убедени, че Албания, Косово и Черна гора са „сигурни трети страни”. Над 99% от молбите за убежище от тези страни са отхвърлени от германската Служба за миграцията и бежанците като очевидно необосновани", казва говорителят на министерството Оливер Плацер. Единствено от хуманитарни съображения – например, ако някои от кандидатите за убежище са тежко болни или прекалено възрастни хора – има шанс за положителен отговор, допълни говорителят.

Премиерите на въпросните балкански държави, откъдето напоследък пристигат голям брой кандидати за убежище, явно са съгласни с германската гледна точка: „Ние сме съгласни Косово да бъде разглеждано от германските правни органи като „сигурна трета страна”, написаха премиерите на Косово и Черна гора в свое послание до специалния пълномощник за Балканите в Европейския парламент Дейвид Макалистър.

Германската правозащитна организация Pro Asyl оценява ситуацията по съвсем друг начин. "Имам големи възражения срещу обявяването на тези държави за „сигурни трети страни”, каза говорителят на организацията Бернд Мезович. Нито Косово, нито Черна Гора или Албания са правови държави в смисъла, който Западът влага в това понятие, добавя още Мезович и подчертава, че в тези държави няма независимо правосъдие, а критичните журналисти са преследвани и поставени под натиск. В Черна гора на власт е кланът около премиера Джуканович, говори се дори за почти мафиотски държавни структури. "Шуробаджанащината и корупцията са широко разпространени, а ромите са подложени на силна дискриминация, особено в Косово. "Съмнително е дали човешките права в тези страни са защитени ефективно", заключава правозащитникът Мезович.

Безработица, безперспективност и отчаяние

Тежката икономическа ситуация още повече затруднява живота и на младите хора. Четвърт век след края на пещерния комунизъм на Енвер Ходжа, Албания си остава сред най-бедните страни в Европа. "Безработицата е около 30 процента, но статистиката не е особено достоверна. Индустрията не е развита, а селското стопанство в големи части на страната е съсипано", казва експертът за Балканите от Института за изследване на Източна и Югоизточна Европа в Регенсбург Конрад Клевинг. Стотици хиляди албански гастарбайтери загубиха работата си покрай гръцката криза и чуждестранните парични преводи намаляха значително.

Още по-тежко е икономическото и социално положение на съседно Косово, казва политологът от Прищина Белул Бечай. Половината от 1,8 милионното население на Косово живее в бедност. 45 до 50 процента от трудоспособното население на страната са безработни. Безработицата засяга най-вече младите хора, а Косово е страната с най-младото население в Европа. По данни на антикорупционната организация Трансперънси интернешънъл, Косово е същевременно страната с най-голяма корупция в Европа: "Шуробаджанащината е навсякъде. Без връзки е невъзможно да намериш каквато и да е работа. Всичко става на базата на връзки между фамилните кланове ", казва Бечай. „Чувството, че не можеш да постигнеш нищо по нормален път, безперспективността и отчаянието тласкат младите хора да напускат страната", казва той.

Показни акции за екстрадиране на кандидати за убежище

Тези изводи се потвърждават от изследване на Фондация Фридрих Еберт, посветено на живота на младежите в Югоизточна Европа. Повечето млади хора в страните от Западните Балкани са недоволни от състоянието на демокрацията в техните държави. Те живеят в бедност и нямат работа, нито перспективи за развитие. Това кара повечето от тях да не се интересуват от политика и да нямат доверие на държавните и обществени институции. 55% от анкетираните младежи на възраст между 14 и 29 години в Косово искат да напуснат родината си. 67% от албанските младежи - също. Подобни са нагласите и в съседните държави, които Германия има намерение да обяви за „сигурни трети страни”. 53% от младите македонци биха напуснали родината си при първа възможност, същото се отнася и до 49 процента от младежите в Босна/ Херцеговина.

Целта на баварското вътрешно министерство е да попречи на тези хора да идват в Германия. "Министерството залага на ефектни показни акции за екстрадиране на мигрантите от Западните Балкани", казва говорителят Оливер Плацер. Той се надява, че обявяването на техните държави за „сигурни трети страни” ще окаже възпиращ ефект над хората. Политологът Бечай не вярва на подобно нещо: "Кой би останал в една страна, в която няма никаква перспектива, дори и да знае, че в чуждата страна го очакват много трудности? Всеки се надява да попадне в онези 0,3 процента бежанци, които получават убежище", казва политологът от Прищина.

Правозащитниците от Pro Asyl настояват всеки случай да бъде проверяван индивидуално и задълбочено, вместо молбите за убежище да се отхвърлят автоматично само въз основа на националността на мигрантите. Белул Бечай пък се надява, че много косовари ще се завърнат обратно в родината си. "Ние имаме нужда от тях. Сред подаващите молби за убежище в Германия се тъкмо онези, които са смели, а често пъти и – най-добре образовани. На тях ще разчитаме, за да променят ситуацията в Косово и то така, че никой да не трябва да напуска родината си повече", казва Бечай.