Бате Пепи

Напоследък все по-често си мисля за него, макар че са минали 40 години.

Бате Пепи от съседния вход носеше на плещите си славата на една от забележителностите в махалата. Умееше с чело да криви олуците, брънзаше всички в играта на топчета и ези-тура. Разбира се, на „червеното" футболно игрище винаги се самоназначаваше за център-нападател и капитан на отбора. Бате Пепи притежаваше още редица по-второстепенни таланти, за които особено ние, по-малките, от все сърце му завиждахме: оригваше се най-гръмко от всички (чуваше се през две преки), а когато изпаднеше в особено добро настроение, ни показваше номера на огнегълтача – само че не с уста, а със задник.

Уменията му - многостранни и удивителни

На бридж-белот двамата със Симо газеха всичко живо. Бате Пепи можеше да изпие цяла бира на един дъх, да докосне с език върха на носа си и от три метра да уцели с плюнка 5-стотинкова монета. На стрелбището редовно ни изкарваше по някоя дъвка или картички с Гойко Митич и Ален Делон, а на зимните кънки с него караха най-готините каки. Бате Пепи самоуверено пушеше цигари „Слънце” зад бараката на Строителния техникум, че и на нас даваше да си дръпнем – и умираше от смях, гледайки ни как прежълтяваме и се давим от кашлица. Иначе бате Пепи беше нашият закрилник, а ние го обичахме предано и всеотдайно.

Винаги ни пазеше от „големите” и от разните чужди банди, които понякога бракониерстваха из нашата махала. „Вие сте моите момчета," казваше бате Пепи и перваше някого от нас през врата, а ние се изчервявахме от гордост. „Само ми кажете, ако някой ви закача – ще му размажа физиономията!" – заканваше се люто бате Пепи, макар че до размазване на физиономии така и не стигаше. Най-много да се поблъскат в гърдите с някого от другите големи, подвиквайки си застрашително „Ти ли бе? Ти ли бе?" – „А ти ли бе? А ти ли бе?" – и туй то. И по-хубаво, че нямаше кръвопролития, защото бате Пепи беше страхотен симпатяга и никой от нас не би искал да го вкара в опасни побоища.

В училище звездата му не грееше тъй ярко

Вярно, не беше повтарял клас, но и никога не беше виждал шестица в бележника си – освен по пеене. Защото бате Пепи имаше фантастичен глас и пееше в Хора на радиото и телевизията. С този хор даже бяха ходили на турне в Ленинград и Хелзинки. В Хелзинки бате Пепи се запознал с две финландки и им показал номера с паленето на естествени газове. Те много се смели, похвали ни се после той.

Един хубав ден бате Пепи влезе в казармата, а след това го изгубих от поглед. Преди години някой ми каза, че станал пожарникар.