Бедните Балкани

Структурни слабости и бавен ход на реформите, силна зависимост от ЕС, който в момента не е в най-добрата си форма, неотхвърлено наследство на политическия клиентелизъм и антагонизъм, ниска конкурентоспособност - това са основните проблеми на Хърватия, малката страна от бивша Югославия, която след броени седмици ще стане 28-ата членка на Евросъюза.

Всъщност тези проблеми са типични и за всички останали държави от региона. В класацията за конкурентоспособност, изготвена от Световния икономически форум, те заемат най-задните места: Черна гора е на 72-ро място, Македония и Хърватия са на 80-то и 81-во, следвани от Босна и Албания - на 88-мо и 89-то място, а Сърбия е едва на 95-та позиция. В същото време в тези страни безработицата е много висока: по официални данни те са 16% в Хърватия, 31% в Македония и 43% в Косово. Според неофициалните данни обаче, процентът е много по-висок, тъй като редица жени и трайно безработни не са обхванати от статистиката.

Със своите 7 милиона жители Сърбия е най-голямата икономика в региона. От 2008-ма насам обаче там почти всеки трети е загубил работното си място: за този период близо 680 000 души са отпаднали от пазара на труда. Както съобщава вестник "Данас", всеки ден работата си губят 500 души. А според едно проучване на Съюза на работодателите, 55% от фирмите възнамеряват да продължат със съкращенията на персонала.

Защо инвеститорите са толкова малко?

Както съседките ѝ, така и самата Сърбия си пати от закостенелите правила и несекващата корупция, от креещата индустрия, от остарялата или липсваща инфраструктура и от липсата на стоки родно производство, които биха имали успех на световните пазари. Сделки като тази за доставката на 15 000 трактора до 2016-та на Етиопия се дължат по-скоро на контактите от миналото, отколкото на качеството на сръбските трактори. Само че вместо договорените 3 500 бройки, миналата година са били произведени едва 750. "Капиталът за финансиране на производството просто липсва", оплаква се директорът на завода-производител пред списание "Нин".

Проблеми има не само този завод. Множество държавни предприятия в Сърбия са на загуба, от тях не се интересува почти никой инвеститор. По отношение на реформите, които трябва да се извършат, цари достатъчно яснота, но за целта сръбските олигарси, ветераните от войната или ултранационалистическото сръбско косовско лоби би трябвало да бъдат подтикнати да отстъпят от позициите си. На подобна крачка обаче не бе готово нито управлявалото до лятото на 2012 правителство, нито сегашната коалиция, включваща националистическата Прогресивна партия и социалистите. А и дупките в сръбския бюджет са по правило значително по-големи от планираното.

По тази причина Сърбия се радва на очакваните от ЕС насърчителни средства, които ще възлизат на стотици милиони евро годишно още преди формалното присъединяване. В средата на април финансовото напрежение в Сърбия бе потушено чрез кредит от Москва. Но руският президент Владимир Путин даде одобрението си само за половината от очаквания от Белград един милиард долара. Но всъщност директно отпуснати бяха едва 300 милиона, останалите 200 ще бъдат получени тогава, когато Белград се споразумее с МВФ за реформите на базата на нов кредит от фонда - нещо, което Сърбия би искала да избегне, тъй като МВФ настоява за извършването на непопулярни реформи.

Добри новини почти няма

Непопулярни реформи, наложени от МВФ - това е нещо, което Босна вече е изпитала на собствен гръб. През 2009 в Сараево МВФ затегна кредитното кранче, след като обещаното намаляване на раздутия обществен сектор и други ключови реформи така и не бяха реализирани. През есента на 2012 МВФ отпусна нов кредит - вероятно само, за да даде възможност на Босна да изплати предишния. Следващ голям кредит ще бъде даден само тогава, когато реформите станат факт. А от тях може да се очаква да увеличат още повече безработицата, която в момента възлиза така или иначе на 28%. На този фон е напълно обяснима радостта, която бе изпитана в Босна при сключването на договор с Германия за осигуряването на работни места за 1000 медицински сестри и лекари.

От региона все пак се чуват и радостни новини - като например тази, че "Фиат" е купил заводите "Застава", в които произвежда модела "500". Очакваният за тази година оборот е 2 милиарда евро, но не е сигурно дали те ще бъдат постигнати, както и дали ще се стигне до желания пробив на европейския автомобилен пазар. В Москва сръбският премиерът Ивица Дачич получи уверенията, че страната му ще може да изнесе за Русия 10 000 сръбски автомобила без мито. Но и в това отношение успехът не е гарантиран, защото не е сигурно дали струващата 14 000 евро лека кола ще удовлетвори вкусовете на купувачите там.

АГ, ДПА, ЗЦ,ФХ, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева