Безвизовият балкански бар "Наздраве"

Преди малко повече от месец наблюдавах пред българското консулство във втория по големина македонски град Битоля чакащите за визи местни граждани и веднага ме връхлетяха кошмарните спомени, когато само преди осем години българите също висяхме по дългите, често безнадеждни, опашки пред европейските посолства в София и чужбина.

Край на изолацията

В края на отминаващата година Европа направи най-хубавия и мъдър коледен подарък на Сърбия, Македония и Черна гора, като ги освободи от изгарящото усещане да се чувстват изолирани от Стария континент и същевременно стимулира амбицията на техните граждани да се върнат към европейската си нормалност, загубена до значителна степен след разпада на Югославия и съпътстващите го военни и етнически конфликти през 90-те години на миналия век.

За разлика от българите, сърби, македонци и черногорци много по-добре познаваха Европа и света допреди 20 години. Либералният режим на пътуване в „титова” Югославия им позволяваше безпроблемно да посещават и работят в страни, които бяха табу за „лагеристките” на изток от Желязната завеса. Неслучайно гражданите на бившата ГДР, чехи, поляци, унгарци пътуваха за българските черноморски плажове през Румъния, а не през Сърбия, за която бяха необходими визи, а най-отчаяните се опитваха да преминат нелегално българо-югославската граница, за да се избавят завинаги от „комунистическия рай”. Националистическите и етнически военни безумства на някогашния югорежим в края на миналия век увредиха драстично политическата физиономия на Балканите и едва сега тя отново започва да придобива своя европейски вид.

Облаги и за България

България, която вече очаква влизането си в Шенгенската зона, ще има осезателна полза от отмяната на визите за западните си съседки. Свободното пътуване през общата граница се очаква да катализира търговско-икономическите отношения между съседните държави, да улесни реализирането на техните общи европейски инфраструктурни и енергийни проекти.

Известни са силният интерес на македонските граждани към българските курорти, както и стремежът на сърбите към засилване на деловите отношения между Белград и София. Липсата на пречки за преминаване на общата граница ще насърчи междуетническия и междукултурен диалог, което със сигурност ще помогне за преодоляване на бремето на миналото и напрежението в отношенията между държавите от целия регион.

Наздраве, съседи!

Преди повече от две десетилетия, макар и с визи, българите трескаво пазаруваха шушкавци и грамофонни плочи със западна музика от Белград, и „фармерки”, както македонците наричат дънките, от Скопие. От тази Коледа, вече без визи, сърби и македонци ще могат да купуват спокойно в София европейски, турски и китайски армагани и да сравнят градуса на своята „жлута” и „лозовица” с нискоакцизната българска „грозданка”. След това, ако имат настроение и евро, могат да прескочат до Солун, за да продължат с „узо” или „ципуро”. Затова, честита безвизова Коледа, съседи! И едно голямо евро-балканско „Наздраве”!