Безпрецедентна хакерска атака срещу Бундестага

Тази хакерска атака срещу германския парламент е без прецедент. А по-лошото е, че тя далеч не е приключила. "Знаем само, че Бундестагът очевидно не е в състояние да контролира собствената си компютърна мрежа. А това означава, че той не може да продължи работата си, тъй като никой не знае дали компютърът му е защитен", казва за Дойче Веле компютърният експерт Маркус Бекедал от сайта Netzpolitik.org.

Същото твърди и депутатът-социалдемократ Ларс Клингбайл, според когото ситуацията е много сериозна: "Със сигурност можем да кажем, че си нямаме работа с някакви младежи, които от някой гараж си правят шегички с Бундестага. Зад тази атака стои престъпна организация, а може би и цели държави", казва представителят на Комисията за дигитални технологии. В това е убеден и депутатът от Зелената партия Константин фон Ноц, който вижда зад атаката дългата ръка на тайните служби.

"Истинска катастрофа"

Предполага се, че все още има изтичане на информация от вътрешната мрежа на парламента "Parlakom", както и че шпионският вирус продължава да е активен. Колко точно активен - това в момента се опитват да установят експертите. От Федералната служба за сигурност на информационната техника отказват да кажат докъде са стигнали опитите за деактивиране на шпионската програма. Дори самите депутати са в неведение: "Атаката е започнала преди няколко седмици, а ние научаваме повечето неща от медиите", оплаква се Ларс Клингбайл, а Маркус Бекедал от сайта Netzpolitik.org нарича информационната политика на Бундестага "истинска катастрофа".

По информация на няколко германски медии, Федералната служба за сигурност на информационната техника е на мнение, че компютърната мрежа на парламента не може да бъде спасена. Хакерите изглежда са успели да проникнат в сърцето на системата и да си присвоят администраторските права. А това означава, че всички врати са им вече отворени.

Депутатът Ларс Клингбайл не може да каже дали ще се наложи смяна на всички компютри в Бундестага. Неговият колега-консерватор Бернхард Кастер се надява, че всичко може да се размине само с подмяна на софтуера. "Възможно е да се наложи и частична подмяна на някои компютърни системи и сървъри, но това не означава тотална подмяна на целия хардуер", обяснява депутатът.

Компютърният експерт Маркус Бекедал е на друго мнение. Според него не е изключено да се стигне до подмяна на цялата компютърна мрежа на Бундестага. "След разкритията на Едуард Сноудън вече знаем, че тайните служби са в състояние да манипулират хардуера", разяснява експертът. Ако случаят с Бундестага е такъв, щетите ще са наистина огромни - защото компютърната мрежа на германския парламент обхваща над 20 хиляди компютъра. Тяхната подмяна би отнела много време и средства. "По всяка вероятност става дума за трицифрена сума в милиони", изчислява Бекедал.

Но как изобщо се стигна дотук? Ето едно от възможните обяснения: От около десет години насам се води дебат за това дали Бундестагът да не премине към операционната система "Linux". Част от компютрите очевидно са станали заложници на този спор, вследствие от което не са били модернизирани. Някои от тях все още работят с операционната система Windows XP, която Майкрософт отдавна вече не поддържа. Освен това Бундестагът е възложил на външни фирми почти цялата поддръжка на информационната си система - тоест, контролът е в чужди ръце.

Има ли изход?

Депутатът Ларс Клингбайл смята, че на фона на хакерската атака германският парламент би трябвало да помисли над възможността за изграждане на собствена комуникационна мрежа, която да не е свързана с други мрежи. В днешно време това е невъзможно, контрира компютърният експерт Маркус Бекедал. "Депутатите трябва да могат да се информират в реално време и да обменят информация. При затворени системи това е невъзможно", обяснява Бекедал.

Междувременно в Бундестага обсъждат дали Федералната служба за защита на конституцията (германското вътрешно разузнаване), която отговаря и за борбата срещу шпионажа, да бъде включена по-интензивно в разследването на хакерската атака. Най-вече опозицията е против тази идея, а на някои депутати направо им прилошава при мисълта, че правителствената служба ще контролира информационните масиви на парламента.