Без паника, моля!
Да предупреждава населението за опасности - това със сигурност е част от работата на един вътрешен министър. От десетилетия насам това е така - вътрешните министри са длъжни да се занимават и с конспирации, например с вероятността да бъдем застигнати от някаква катастрофа или бедствие, и с наложителните мерки за сигурност в такива кризисни ситуации. Дори когато те са по-скоро спекулативни, даже противоконституционни.
Волфганг Шойбле искаше да бъде вписано в закона, че отвлечени пътнически самолети могат да бъдат сваляни. Ханс-Петер Фридрих пък изобрети понятието "сигурността - водещо основно право", което стои над всички останали основни права. Често вътрешните министри си правят сметката, че могат да загубят много, ако действително нещо се случи, но със сигурност няма да спечелят почти нищо, ако са пасивни. Много често техните идеи за повишаване на сигурността дори не стават повод за дебат. Сигурността е по-скоро нещо, което хората сами усещат.
Популистки забежки
Изглежда, че Томас де Мезиер е вътрешен министър с вярно око и трезва преценка. Но от време на време и той се впуска в популистки забежки. Гневи се на бежанците, които пътуват с такси, после, заедно с колегите си от федералните провинции, представя цял каталог от мерки, за които сам не вярва, че ще бъдат изпълнени. След това обяснява на гражданите, че било по-добре да не им разкрива целия мащаб на заплахите, защото това нямало да им даде мира. При това министърът изобщо не е убедителен. Той обаче притежава таланта да пуска димки, когато иска да изстрелва сигнални ракети.
Изглежда точно такава димка е и документът на неговото министерство, който призовава населението да се запасява с хранителни продукти в случай на война. Тя май пасва добре и на "шерифската" заповед на колегите му вътрешни министри от ХДС/ХСС за предстоящо учение по гражданска отбрана? Дали министърът не дърпа тънката струна за всяване на страх, както предполага опозицията?
Никой не атакува супермаркетите
По-скоро не. Призивът към населението да се запасява с хранителни продукти отдавна е част от плановете за гражданска защита. Съответната Федерална служба за защита на населението дори дава съвети на своя сайт с какво трябва да се запасяват гражданите в случай на срив на цялата инфраструктура.
Цялата тази история е толкова чужда на германските граждани, колкото и берлинския "въздушен мост" (снабдяване с храни по въздуха) от 1948 година, когато в Германия наистина имаше недостиг на хранителни продукти. И сега новата концепция няма да отприщи щурм към хранителните магазини. Най-много само леко неприятно усещане.