"Белият човек" да се върне?

От списание като интелектуалното „Чимуренга Кроник” по инерция очакваме непрекъснато да поставя някогашните колонизатори на подсъдимата скамейка. Всъщност обаче авторите дават израз на своята еманципация спрямо някогашните колонизатори не чрез критика, а чрез самокритика: те поемат отговорността за сбърканото развитие на целия континент. На тази позиция застават както нигерийският носител на Нобелова награда за литература Уоле Шоинка, така и екоактивисти като Уангари Матай от Кения, която пък има Нобелова награда за мир. А един известен камерунски режисьор на име Жан-Пиер Беколо Обама (няма нищо общо с президента на САЩ) в интервю за „Чимуренга Кроник” поставя предизвикателна, всъщност направо шокираща поанта: „Нека си го кажем честно: ние не се справихме. Белите трябва да се върнат, за да се оправим.”

„We need the white folks to come back.“

Журналистът явно не може да повярва на ушите си и пита: „Нима искате реколонизацията на Камерун?” А Беколо спокойно отговаря:

„След 52 години независимост трябва да признаем: идеологиите на самоопределението и независимостта, които се зародиха в недрата на освободителните движения и които навремето всички ние поддържахме, вече са несъвместими с реалностите на глобализацията. Влезли сме в задънена улица. Вече за всички е ясно, че няма да постигнем целта си, ако и занапред настояваме да свършим всичко сами.”

Въпрос: „Значи искате Белият човек да се върне?”

Беколо: „Колониалният проект беше много по-успешен, отколкото изобщо са очаквали неговите инициатори. По едно време обаче стана неприемливо да бъдеш колониалист – и тогава пилотът нахлузи парашута и скочи от самолета. Управлението беше поето от другиго, но този човек е некомпетентен, той дори няма план за полета. Твърди, че уж се оправял в кабината, но всъщност гледа само своя собствен интерес. Единствената му цел е да експлоатира в своя полза всички ресурси, които принадлежат на обществото. Трябва да върнем часовника назад - до онзи момент, когато тръгнахме по грешния път, когато започнаха лъжите и лицемерието.”

От времената на робството нищо не се е променило

Още в първия час на африканската независимост местните клептократи в повечето държави започнаха да ограбват собствените си страни. Към тези хора Беколо изпитва единствено презрение и сарказъм. Към „Белия човек” обаче камерунският режисьор отправя комплименти за изграденото: „Ако успеем предварително да изолираме отрицателни явления като експлоатацията и потисничеството, африканците ще прегърнат идеята за реколонизацията. Защото те самите вече нямат никаква идея. Дори когато става дума да опазим нашите собствени култури, това правим не ние самите – правят го пак белите. От времената на робството нищо не се е променило! Трябва да благодарим на Жак Ширак за Музея Бранли – поне там ще се запази нашето наследство.”

Според Беколо, днешните африкански елити, които непрекъснато грабят своите народи, всъщност дължат всичко на „Белия човек”: те взимат дипломи в неговите университети, карат неговите автомобили, носят неговите костюми и пращат децата си в неговите училища. В държавния апарат няма никакво място за Африка и нейните традиции – ако не броим, разбира се, ансамблите за народни танци, които се появяват на летището при всяко пътуване на президента в чужбина. Макар че и този организиран фолклор всъщност е колониална измишльотина, с горчива ирония добавя Беколо.

По-нататък в интервюто журналиститът го пита: „Значи смятате, че африканците са некомпетентни?”

Беколо: „Нека си сложим ръка на сърцето: какво изобщо функционира у нас? Нима не се грижим единствено за своето его, когато твърдим, че управляваме страната си? Опитахме се да изградим модерна демократична държава. Провалихме се. Време е да турим край на лицемерието и да гледаме напред. Нека не забравяме, че дори собствената си страна не сме направили ние. Камерун е измислица на Запада. Това е негова страна, нашите закони са неговите закони. Дори името ни е западна измислица. Белите нарекли страната с португалската дума за скариди – camaroes. И сега ние се гордеем с това име. Как да се оправяме в този свят, след като живеем в колониална черупка, лишена от каквото и да било собствено съдържание?”

"Местните елити се провалиха - трябва ни външна помощ"

Беколо е убеден, че само с помощта на реколонизацията Африка може да се справи с гигантските предизвикателства на глобализацията. В епохата на многонационалните корпорации нито едно правителство не може сериозно да претендира, че държи в ръцете си съдбините на своя народ. Беколо твърди нещо важно, което е валидно не само за Африка:

„Терминът „самоопределение” е просто политическо оръжие в ръцете на корумпираните местни елити. Тези елити твърдят, че се противопоставят на западните сили, но всъщност просто заключват народа си в един идеологически затвор и му съдират кожата. На нас ни трябват чужденците, за да решим много проблеми, с които се сблъскваме. Да кажем високо и ясно: Край на мълчанието, зад което се криеше една публична тайна. Имаме нужда от всяка външна помощ, която бихме могли да получим!”

Да, Беколо без съмнение иска да провокира. Но също така без съмнение критиката му срещу управляващите елити в Африка е съвсем искрена. Уангари Матай също смята, че главният проблем в Африка вече не е наследството на колониализма. Главният проблем е, че половин век след края му африканските страни още не са способни да изградят свои управленски прослойки, които работят в името на общото благо и приемат смяната на властта чрез демократични избори.

АГ, ДПА, ДВ, СС, ПАЦ, ВЛ, А. Андреев/ Редактор: Б. Рачева