Белогвардейците, без които България нямаше да е същата

Всичко започва в края на 1919 година, когато параходът "Витяз" акостира във Варненското пристанище, а на борда му се намират първите 1000 руски емигранти. Само за няколко години техният брой достига 45 000: наред с многобройните цивилни хора, дошли самостоятелно, от май 1921 в България започват да пристигат поетапно около 20 000 души от частите на Врангеловата армия. Причината: Октомврийската революция и гражданската война в Русия предизвикват огромна емигрантска вълна, получила събирателното определение „Бяла емиграция“.

Основоположниците

Ако погледнем на тази миграционна вълна през призмата на мисловен експеримент, несъмнено ще стигнем до извода, че без нея България нямаше да е същата. Защото много от намерилите пристан в България руснаци са дали основополагащ принос за зараждането и развитието на театъра и балета, на медицината и науката в младата българска държава. Сред тях са Николай Масалитинов, който се установява в София през 1925 година, става главен режисьор на Народния театър и създава драматична школа към Народния театър - днешната НАТФИЗ. И още две имена: художникът Михаил Малецки е определян като основоположник на научната реставрация в България, а Анна Воробьова поставя началото на българския балет.

"Това е една много сериозна крачка към модернизацията на българското общество в периода между двете войни, защото част от тези хора по някакъв начин вече са били вградили името си в руската култура в периода на т.нар. "Сребърен век". И идвайки в България, те пристигат със своите биографии, със своя талант, със своите умения и действително дърпат сериозно напред развитието на целия културен, научен и обществен живот на България", казва Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви".

Само за десетина години в страната са назначени 120 руски лекари, 380 учители, над 200 инженери, 35 професори, 160 юристи, 55 агрономи. Създадени са над 100 руски емигрантски организации. При това животът в тези междувоенни години не е бил никак лек. На много от новодошлите в началото им се наложило да преминат през тежък физически труд - в мините в Перник, в захарната фабрика в Горна Оряховица, в железопътното строителство.

Въпреки че армията на генерал Врангел слиза на българска земя с оръжие и униформи, като цяло белогвардейците стоят далеч от политиката. С изключение на Деветоюнския преврат през 1923 година, когато се включват на страната на деветоюнци. След това обаче те изцяло се оттеглят от политическия живот.

Част от белите емигранти се отправят по-късно към Белград и най-вече към мечтаната им цел - Париж. Такава е била историята и на героя от няколко войни генерал Михаил Родионович Ерофеев, който е живял в София със съпругата си. Тъй като средствата му били оскъдни, той предложил услугите си "за работа по благоустрояването и паркоустрояването на градове, курорти и климатични станции", тъй като има "продължителна практика от Кавказ и  Туркестан като председател на различни организации, комисии и дирекции и като Губернатор на Кавказ". Но явно неговите услуги не са били използвани, защото е погребан в Ница.

След 9 септември

През последните месеци на 1944 година са ликвидирани над 20 руски емигрантски организации, а имуществото им е конфискувано. До края на 1946 година повече от 400 руски емигранти са изпратени в лагери, а 134 семейства са принудително изселени от големите градове. Сред тях е и известният художник и учител Сергей Шишов, който през 1946 е интерниран от София в Севлиево.

Известен е и този факт: към разузнавателното отделение на Дирекцията на Народната милиция е създаден специален отдел „Белогвардейци“, който следи емигрантите, издирва и наказва „враговете на съветската власт в България“.