Берлин: България не е готова за еврото

В Берлин има сериозни резерви срещу бързото приемане на България в еврозоната, отбелязва авторитетният германски ежедневник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) и пояснява, че ХДС/ХСС, Свободната демократическа партия, Алтернатива за Германия и дори Лявата партия са против проявяването на грешно разбрани амбиции в това отношение. Партията на Зелените - обратно - упражнявала натиск за по-бърз прием на България в еврозоната, а германските социалдемократи засега не заемали твърда позиция по въпроса.

ФАЦ цитира зам.-председателя на парламентарната фракция на ХДС/ХСС Ралф Бринкхаус, който е скептичен по отношение на това дали България изпълнява политическите предпоставки за скорошно присъединяване към еврозоната. И докато президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер е привърженик на идеята за бързо въвеждане на еврото във всички държави от Общността, президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман е против прибързаното разширяване на еврозоната, пише вестникът.

Корупцията е сериозен проблем

По думите на зам.-председателя на фракцията на свободните демократи Михаел Тойрер, на хартия данните от България правят добро впечатление. Загриженост обаче будели съобщенията за наличието на корупция. "След като тъкмо преодоляхме кризите в Южна Европа, би трябвало да проявяваме по-голямо внимание по отношение на новите кандидати за прием в еврозоната", казва още Тойрер.

ФАЦ посочва, че председателят на дяснопопулистката "Алтернатива за Германия" Йорг Мойтен не крие, че е категорично против въвеждането на еврото в България. "Да се приеме една просешки бедна балканска страна" в еврозоната като България", според него, било крайно опасно.

Официалните данни за инфлацията и държавните задължения отговарят на критериите за прием, но в структурно отношение страната няма да е в състояние да се справи с приема на еврото, смята финансовият експерт на Лявата партия Фабио де Мази, цитиран от ФАЦ. Според него, България нагледно показва, че критериите за конвергентност (които гарантират, че присъединяването на една държава към еврозоната няма да застраши самата държава или еврозоната като цяло – б.ред.) не са подходящи, за да гарантират стабилността на еврозоната. Икономическата експертка на Зелените Керстин Андрее обаче е на мнение, че България трябва да бъде приета в еврозоната, когато трайно започне да изпълнява икономическите предпоставки за това, пише германският вестник.

В отговора си на въпроса на ФАЦ дали България е узряла за еврото, президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман не крие своя скептицизъм. Според него, една от поуките от финансовата криза в Европа била, че страните, които участват в Европейския валутен съюз, би трябвало да могат трайно и добре да понасят последствията от това, че са се отказали от собствената си валута". Тъкмо затова критериите за конвергентност били толкова важни. "Едно прибързано присъединяване – на всяка цена – в крайна сметка не е от полза нито за съответната държава, нито за валутния съюз и ЕС като цяло", казва Вайдман.

ФАЦ отбелязва още, че подобни резерви има и сред други икономисти и цитира шефа на Германския институт за икономически изследвания Марсел Фрацшер, според когото предизвикателството пред България ще е свързано не само с изпълнението на икономическите критерии, а и с модернизирането на нейните институции. По-нататък експертът споменава някои от положителните фактори за прием на България в еврозоната – като наличието на балансиран бюджет, ниското ниво на държавния дълг, обвързаността на лева с германската марка, а после и с еврото.

Най-голямата слабост на България

ФАЦ цитира и още един икономически експерт – професора от Цвикау Стефан Колев, който казва, че България де факто е влязла наполовина в еврозоната, тъй като БНБ не води собствена парична политика. Според Колев, най-голямата слабост на страната е свързана с "ужасяващото качество на българските институции", включително и широко разпространената корупция. Експертът обаче смята, че е важно България да бъде по-тясно обвързана към Западна Европа с помощта на еврото.

В края на статията на ФАЦ са представени някои икономически данни за България. Припомня се и проблемното развитие на банковия сектор, който частично е обвързан с Гърция. В статията се казва още, че българските Fibank и КТБ през 2014 година са изпаднали в сериозни затруднения. Тогава ЕС одобри спешен кредит от 1,7 млрд. евро, с които банковият сектор в страната бе стабилизиран, посочва ФАЦ.