150 години хомосексуално движение

"Аз съм хомосексуален. И това е добре!". Поне в Германия това изречение е поне толкова популярно, колкото и прочутата реплика на Джон Кенеди "Аз съм берлинчанин!". Признанието на Клаус Воверайт го направи известен през 2001 година, след което той стана и кмет на родния си град Берлин. Доказателство за отворения и толерантен Берлин, където всеки може да бъде щастлив по своему? Може би.

След Клаус Воверайт пък външен министър стана друг хомосексуален, което беше още една важна стъпка в дългата история на хомосексуалната еманципация в Германия. Тя не започва от вчера, а още през 19-и век. За това припомнят две актуални изложби в Историческия музей в Берлин и в Музея на хомосексуалните. Министърът на културата Моника Грютерс ги окачестви като покана към хората "да се обичат и да бъдат обичани на свобода, както повелява добрата стара традиция в Берлин".

Проявата в Германския исторически музей е първата голяма изложба, посветена на гражданското движение на хомосексуалните и лесбийките. Изложбата се вписва прекрасно в острата дискусия в Германия относно еднополовите бракове, които, за разлика от католическа Ирландия например, все още не са разрешени.

Еднополов секс = содомия?

Историята започва още в Кайзерова Германия с въвеждането на прословутия параграф 175, който криминализира сексуалните действия между лица от мъжки пол. Този параграф, известен като "Закон за содомията" и взаимстван от пруското законодателство, важи с различна строгост от 1872 чак до 1994 година. "Именно криминализирането на хомосексуалните действия води и до съпротива", споделя кураторката на изложбата Биргит Бозолд. В Берлин възниква гражданско движение на хора, които открито признават своята хомосексуалност и протестират срещу въведения параграф. Германски психиатри се опитват да докажат, че хомосексуализмът не е перверзно престъпление, а вродена сексуална ориентация. Сексологът Магнус Хиршфелд е смятан за пионер в борбата за защита на правата на хомосексуалните. Той основава "Научно-хуманитарен комитет Берлин", чрез който се бори срещу дискриминационното законодателство в Кайзерова Германия.

Еднополова еротична любов

Понятието хомосексуалност също е германско изобретение. За първи път то е използвано през 1868 година - в един памфлет срещу пруския закон за содомията. Този памфлет е един от централните експонати в изложбата в Германския исторически музей. Словосъчетанието от латински и гръцки се налага като обозначение за еднополовата еротична любов. И то не само в немския, а също и в английския, френския, италианския и други езици.

В началото на 20-и век в двора на кайзер Вилхелм II избухва секс-скандал. Става ясно, че някои от приближените съветници и приятели на кайзера са хомо- или бисескуални. Оттогава насам Берлин е смятан за европейския център на хомосексуалните мъже. Въпреки съществуващия параграф §175, в Берлин се утвърждава хомосексуално и лесбийско общество с многобройни барове, клубове, театри и списания. Много от културните дейци от Ваймарската република също не се свенят открито да признаят своята хомосексуалност. "По онова време Берлин със сигурност е един от най-либералните градове в света", казва по този повод Биргит Бозолд.

Нацистите слагат брутален край на тази култура на толерантността. По време на националсоциалистическия режим немалко хомосексуални мъже са арестувани и изпратени в концлагери. Общо 50 000 души са осъдени въз основа на въпросния параграф 175. В Историческия музей в Берлин има една зала, боядисана в розово - като символ на розовите ленти, с които нацистите са обозначавали хомосексуалните мъже в концлагерите.

Преследването на хомосексуалните продължава и след края на войната. През 50-те и 60-те години много хомосексуални са преследвани от полицията по доноси на техни съседи. Едва през 70-те година настъпва прелом в отношението към хомосексуалните в Германия. Това показва и една част от паралелната изложба в Музея на хомосексуалните с работи на Анди Уорхол и Луиз Буржоа.

Брак за всички?

Берлин и днес има международно реноме на град с единствена по рода си субкултура. "Но родината на хомосексуалната революция изостава назад", казва Биргит Бозолд. Скандалният §175 е премахнат във Федералната република чак през 1994 година. Бившата ГДР е действала по-бързо - там още през 1968 година е разхлабено действието на този параграф, а през 1988 година той е отменен окончателно.

От 2001 година в Германия е в сила закон за еднополовите партньорства. Но хомосексуалните бракове, чрез които би било възможно и осиновяването на деца, са забранени. Биргит Бозолд е уверена, че всичко е въпрос на време. "Най-късно до пет години и те ще бъдат разрешени" казва тя. Самата тя няма намерение да се омъжва, но смята, че пълното равноправие означава и правото на бракове за всички. Независимо от сексуалната им ориентация.