Берлускони да си стяга куфара

Винаги досега Берлускони е успявал в последния момент да измъкне главата си от примката. Ала този път номерът едва ли ще излезе. За италианците трябва да е унизително да гледат как европейските лидери третират техния министър-председател. Днес капитаните на Европа са се надвесили над Италия, страната, която е сред основателите на ЕС, като над болник с малка надежда за подобрение. Италия не може да си позволи дълго подобно отношение.

Всички му обръщат гръб

Така и в Италия се стига до онова политическо ускорение, което наблюдаваме навсякъде в Европа. Ежедневно расте броят на депутатите от управляващия правителствен лагер, които обръщат гръб на Берлускони, най-големия купувач на души. Бившият председател на Кофиндустрия, сдружението на италианските предприемачи, шефът на "Ферари", Лука Кордеро ди Монтедземоло, както и приемничката му в Кофиндустрия, Ема Марчегаля, заявиха по най-недипломатичен начин какво е мнението им за Берлускони - отрицателно.

Католическата църква, която много дълго затваряше очи за срамотиите на министър-председателя, също се дистанцира от него. Няма голям италиански град, в който жените да не са протестирали против премиера-женкар. Заема позиция дори престарелият президент Джорджо Наполитано. Досега бившият ляв политик, който несъмнено не изпитва никакви симпатии към Cavaliere, винаги спазваше стриктен неутралитет, давайки най-много с намеци израз на учудването си от стила на управляващата коалиция. Но ето че сега той обсъжда открито с опозиционните партии търсенето на изход от кризата - и не е тайна, че Наполитано има предвид смяна на правителството.

Смяна, но каква?

Как би могла да изглежда тази смяна? Най-голямата опозиционна формация Демократическата партия така и не успя да образува убедителен алтернативен съюз на двупартийната управляваща коалиция. Слабостта на единия лагер се отразява в слабостта на другия.

Тези дни се говори за преходно експертно правителство под ръководството на уважавания професор икономист и бивш еврокомисар на ресора за конкуренцията Марио Монти. Това, под натиска на събитията, е разумна идея. Но то не е достатъчно. Необходими са нови избори и ново правителство, способно да сложи край на пълзящата държавна криза. Положението е така сериозно, че този път може би на власт ще дойде партиен блок, който няма да бъде изнудван повече от екзотични малки партии.