"Бестселърът" на Хитлер

Дали Хитлеровите тиради на омразата са все още така опасни, както едно време? Мненията по този въпрос се разминават. Историци и учени смятат "Моята борба" за източник на ценна информация за определен исторически период, а това редовно води до разногласия между тях и политиците. Още през 2014 година правосъдните министри на отделните германски провинции забраниха отпечатването на книгата за целите на научните изследвания.

Авторските права над ръкописа притежава федерална провинция Бавария, но срокът изтича на 31 декември 2015 година. Тогава - след над 70-годишно прекъсване - книгата отново ще бъде отпечатана в Германия, макар и в рамките на специално коментирано издание на Института за съвременна история.

След края на войната, по силата на разпореждане на съюзническите сили, Бавария наследи правата над националсоциалистическото писание. Оттогава насам препечатването и разпространението на "Моята борба" е забранено в Германия.

"Класическо произведение на световната антимарксистка литература"

Но колкото повече наближава датата 31 декември 2015 година, толкова по-силни стават съмненията в Бавария. Министър-председателят на провинцията Хорст Зеехофер ту обещава пари и подкрепа за отпечатването на специалното издание, ту се отмята от проекта с аргумента, че не е възможно човек да иска забраната на неонацистката партия NPD и в същото време да разрешава отпечатването на подобна книга.

В чужбина подобни съмнения не е имало никога. Почти на всеки език могат да се намерят както препечатки на "Моята борба", така и оригинални екземпляри, подписани лично от Хитлер. Книгата може да се намери дори в израелски книжарници - на немски и на иврит. А турското издание на "Моята борба" си прави следната автореклама: ”Класическо произведение на световната антимарксистка литература”. През 2005 година книгата дори зае четвърто място в списъка на бестселърите.

"Трудно смилаем поток от думи"

Големият интерес към "Моята борба" определено не се дължи на качеството на нейното съдържание. Хитлеровата книга прелива от патос и е един „твърде монотонен и трудно смилаем поток от думи”, както се казва в една рецензия на "The Daily Telegraph".

„Ужасяващо е! Това е някаква смесица от лоши и напълно погрешно построени изречения. Това писание няма никаква интелектуална стойност”, казва на свой ред историкът Свен Феликс Келерхоф. Въпреки това той е убеден, че книгата трябва да се прочете - така всеки сам ще се убеди за каква пародия става дума. Затова и историкът критикува десетилетната забрана на тази книга в Германия. Бившият германски президент Теодор Хойс още през 1950-те години беше казал, че "Моята борба" трябва да бъде публикувана - за да узнаят германците какви са били идеите и тезите на националсоциалистите.

Ако някой в Германия държи непременно да прочете „Моята борба”, той би могъл да си я набави въпреки забраната - книгата се продава в антиквариати, на базари или в интернет, защото съдебните власти могат да забранят препечатването ѝ, но не и самата книга. Широката общественост в Германия обаче не проявява почти никакъв интерес към Хитлеровите писания.

"Никой няма да стане нацист само защото е прочел тази книга"

"Моята борба" е издадена за първи път през 1925/26 година, а по времето на националсоциалистическия режим става задължителна литература, преиздавана в милионен тираж. Историкът Кристиян Хартман от мюнхенския Институт за съвременна история говори за „политически незрял трактат, чието силно въздействие в миналото е чисто и просто необяснимо за днешните хора". „Изпитвал съм силен срам, че ние, германците, сме могли да се подведем по нещо толкова примитивно”, казва Хартман. Според него книгата е важна, доколкото помага да се разбере мирогледа на Хитлер. Нивото на "Моята борба" е обаче отчайващо ниско и със сигурност никой няма да стане нацист само защото я е прочел, убеден е Хартман. Историкът Георг Мазер отива още по-далеч: според него прочитът на "Моята борба" е най-доброто средство срещу възраждането на нацисткия дух.