Битката срещу ИД ще бъде трудна и дълга
16 септември 2014Френският президент Франсоа Оланд свика в Париж конференция срещу терористичната организация "Ислямска държава" (ИД). Общо 26 държави се включиха, но само една изпрати държавния си глава - Ирак. Останалите участници в конференцията бяха представени от външните си министри.
Преди няколко седмици Оланд беше обещал голяма среща на върха на държавните и правителствени ръководители. От това не излезе нищо. Може би защото вече съществува международна коалиция срещу безскрупулната терористична организация. На конференцията в Париж тя бе само потвърдена още веднъж. САЩ вече бяха организирали всичко, което френският президент само още веднъж преповтори. На срещата на върха на НАТО в Уелс преди десет дни американският президент Обама се погрижи за създаването на коалиция на желаещите от западните държави. Франсоа Оланд също беше в Уелс. Но френският президент е доста отслабен във вътрешнополитически план и затова искаше да блесне още въднъж.
Нищо ново
По време на совалките си в региона през последните дни американският държавен секретар Джон Кери привлече към сравнително крехката коалиция общо десет арабски държави. Няма лошо в това, държавите от коалицията да се срещнат още въднъж, но на антитерористичната конференция в Париж не бяха направени никакви нови обещания по същество. Великобритания и Франция само посочиха, че могат да се включат във въздушните удари на САЩ срещу позиции на "Ислямска държава", а арабските държави повториха позицията си, че отдавна е трябвало да бъдат спрени източниците за финансиране на терористите. Голяма част от средствата за тях сега идват от Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и ОАЕ. Германия и други държави предлагат доставки на оръжие за кюрдските бойци, които се бият срещу отрядите на ИД, както и да помагат при обучението им. Налага се също и да бъде възпрепятствано терористите да извършват сделки с петрол.
Въздушните удари и въоръжаването на кюрдите обаче не са достатъчни за унищожаването на "Ислямска държава", за което настоява британският премиер Дейвид Камерън. По данни на ЦРУ, отрядите на терористите наброяват 30 хиляди души. Те обаче провеждат операциите си не само в пустинята, а са се настанили и в редица селища. "Ислямска държава" не може да бъде победена само с удари от въздуха, които неминуемо ще бъдат свързани с безброй жертви сред цивилното население. В крайна сметка ще трябва да се намесят и сухопътни части, за да бъдат обезоръжени терористите.
Дали обаче има кандидати да участват в подобен сценарий? - Целите, формулирани в Париж, са скромни и разводнени. "Терористите трябва да бъдат отблъснати", се казва в общата декларация. Но накъде - към Сирия, Турция или Ливан? Въздушните удари вероятно могат да ограничат по-нататъшното разрастване на терористичните банди. Но нищо повече. Участниците в антитерористичната конференция искат да се придържат към международното право, за разлика от войната в Ирак през 2003 година, когато САЩ и техните съюзници нахлуха без мандат от ООН. Коалицията обаче не може да получи мандат без съгласието на Китай и Русия. С оглед на украинската криза е трудно да повярваме, че Москва може да бъде убедена да подкрепи усилията. И тъй като времето е решаващ фактор, САЩ и техните съюзници ще бъдат принудени да бомбардират позициите на терористите в Сирия и без мандат от ООН. Борбата срещу терора, който бързо може да се пренесе от Ирак и Сирия в Европа и САЩ, бързо би се превърнала в обща задача на НАТО, ЕС и ОССЕ.
Стига приказки!
Само че когато стане напечено, тези международни институции изобщо не са единни. Нито НАТО, нито ЕС успяват да прокарат една обща линия. В Париж пристигнаха единични представители на тези организации.
Тайните служби изхождат от презумпцията, че в Европа вече има 2 000 обучени спящи терористи, които само чакат удобен момент за нападения. Тоест опасността е реална. И то най-вече за големите страни-членки на НАТО и ЕС - Франция, Великобритания и Германия. Един обучен от милициите на "Ислямска държава" французин вече застреля четирима души в Белгия. Крайно време е европейските страни да си сътрудничат, да не отвръщат поглед както в миналото и да вярват, че САЩ сами ще се справят. Още по-малко пък те могат да се крият зад аргумента, че с войната в Ирак от 2003 година САЩ са предизвикали сегашния хаос в региона и са допринесли за засилването на влиянието на терористичните милиции. Защото от 2006 година насам останалият свят безучастно наблюдава как в Ирак се формира ислямистка терористична организация. Тази организация често сменяше името си преди да се превърне в заплахата, която представлява днес.
Натискът расте
"Ислямска държава" и нейните предшественици избиха брутално стотици цивилни граждани през последните години. Европа обаче стоеше безучастна. Едва след обсадата на хиляди бежанци в Ирак и обезглавяването на трима западни заложници, политиците излязоха от летаргията. Междувременно натискът се засили до степен, че американският президент Обама е принуден да прибегне до използването на военна сила - противно на първоначалните си намерения. Натискът принуждава германското правителство да започне да доставя оръжие в един кризисен район, което се срлучва за първи път, и води до свикването на международни конференции като тази в Париж. Този натиск обаче трябва да доведе и дотам, че коалицията на желаещите да ни освободи от терористичната заплаха на ИД. Защото дотук обявените средства не са достатъчни да се справят със задачата.