Бягството на лекарите

Те са гневни, затова и бягат. През последните няколко години хиляди млади лекари от Централна и Източна Европа напуснаха родните си страни. Всички те се изнасят масово към държавите от Западна Европа - и преди всичко в Германия, където запълват вакуума в местните болници, възникнал след заминаването на много германски лекари на работа в скандинавските страни и Швейцария.

Истинските потърпевши от тази миграция са пациентите в страните от Източна Европа. В Чехия, Полша, Словакия, Унгария, България и Румъния здравеопазването е де факто пред срив, като особено драматично е положението в селските райони. Болниците страдат от хроничен недостиг на кадри, а пред кабинетите се образуват огромни опашки от пациенти. Усилията на правителствата се оказват безплодни, което засилва още повече недоволството сред лекарите. И ги кара да отправят поглед към чужбина.

"Тръгват си най-добрите"

"Проблемът е не само в това, че ни напускат много колеги, а най-вече в това, че си тръгват най-добрите", казва санитар от румънския град Тимишоара, цитиран в репортаж на германската обществена телевизия ARD. Тръгват си най-добрите - лекари, медицински сестри и санитари, които лесно си намират работа в чужбина, допълва той. Последиците за румънското здравеопазване са катастрофални: на 100 хиляди души се падат по двама лекари.

"Ние сме страната с най-малко лекари на глава от населението в цяла Европа", потвърждава проф. Дорел Сандеск, шеф на интензивното отделение в най-голямата болница в Тимишоара. С нови инициативи, като например научни проекти и подобрени условия на труд, той се опитва да задържи персонала си. Едно обаче той не може да предложи: по-високи заплати. "Даваме на Европа повече, отколкото получаваме от нея. Богатите страни от ЕС получават от нас високо квалифицирани медицински кадри, а ние се чудим как да се справяме. Затова ЕС трябва да започне да отпуска пари за здравеопазване на страните, от които изтича този човешки потенциал", гневи се професорът. Но не само лекари напускат Румъния - през последните 25 години над два милиона румънци са обърнали гръб на родината си.

В Чехия пък в края на 2010 година 4 хиляди от общо 16 хиляди болнични лекари подадоха почти едновременно молби за напускане - в знак на протест срещу лошите условия на труд. Протестната им акция премина под мотото "Благодарим, но се махаме", а исканията им се въртяха главно около заплащането. Заплатите им възлизаха тогава на около 2 хиляди евро месечно - два пъти по-малко от това, което биха получавали в Германия, например. Но има и друга причина за масовото бягство на медици: в Чехия младите лекари чакат с години за място за квалификация, а през това време биват използвани като евтина работна ръка в университетските клиники.

Накъде без лекари?

Подобна е картината и в други страни от Централна и Източна Европа. Според полското списание "W Sieci", след промените през 1989 година от Полша са емигрирали между 17 и 22 хиляди лекари. Повечето от тях са се установили в Германия, Великобритания, Ирландия и Норвегия, където заплащането е до шест пъти по-високо от това в Полша.

Масово бягат и лекарите от Унгария, Словакия, Румъния и България. Наскоро изследване на фондация "Отворено общество" показа, че средната възраст на лекарското съсловие в България се е вдигнала до 52 години, а делът на практикуващите лекари в пенсионна и следпенсионна възраст непрекъснато расте - за сметка на бързо намаляващия брой на младите медици. Изследването показва още, че двама от всеки трима завършващи медицина мислят да емигрират на Запад. Бяга също и средният медицински персонал - над 30 хиляди медицински сестри и фелдшери са напуснали България, а броят на желаещите да изучават тази трудна, но ниско платена професия е намалял драстично.

Всичко това води до огромни изкривявания, които задълбочават още повече различията между богатите западни и бедните източни страни в Европа, предупреждават експертите.