''Бог е диджей''

Джими Хендрикс и Карлос Сантана, Джана Нанини и Махалия Джексън - тези твърде различни звезди на музиката се срещат (извън времето и пространството) на едно неочаквано място: в царството на спиритуалното, на отвъдното. Те често пъти, тъй да се каже, се „разтварят” в музиката си, изпадат в плен на необуздаеми чувства. Тези чувства засмукват и феновете им, защото звуците въздействат и върху подсъзнанието. Германската психоложка Мария Шпрюхер казва в тази връзка, че музиката и религията всъщност имат общи корени. Те предизвикват емоции, които често пъти не можеш да облечеш в думи, от тях човек извлича познание, което не може да се придобие във всекидневието.

За силата на музиката

Още от зората на човешката история музиката притежава тази завладяваща спиритуална сила. Шаманите и проповедниците и до ден-днешен използват флейти или мощни тъпани, за да подсилят посланията си. За онези племена, които все още живеят в предмодерната епоха, музиката не е развлечение - с нейна помощ те установяват контакт с боговете. Но музиката играе ключова роля и за християните. Като започнем от грегорианските песнопения, минем през зашеметяващите органови кантати на Бах и стигнем до американските госпъли, които увличат милиони вярващи. Музиката на свой собствен език изразява всичко - мъка и радост, вглъбение и екстаз. Музикалният психолог Хайнер Гембрис го казва така: „Чувството е сякаш ангел те докосва с крилото си. Изведнъж усещаш някаква гигантска сила, която те измъква от затвора на малкия ти свят”.

В съвременния индустриален свят, където религията тъй или иначе отстъпва на по-заден план, религиозният аспект на музиката също изпада в забрава. В същото време обаче се случва нещо изненадващо: така, както навремето хората са се прекланяли пред Богородица, така днешните млади се прекланят пред звездите на музиката. Чувствата, които някога са избликвали по време на молитва или на религиозни ритуали, днес бушуват на рок-концертите. Според Мария Шпрюхер, за мнозина музиката се е превърнала в един вид заместител на религията.

Елизабет Дик е на 36 години и навремето много обичала да слуша „Енигма”, защото тази нежна музика сякаш я пренасяла в друго измерение. Днес Елизабет ходи на рок-концерти и много обича транса, в който изпадат хилядите фенове. Този транс неслучайно напомня за религиозните ритуали от древността. Същото се случва и по купоните на техно-феновете: млади хора като в опиянение се люшкат под звуците на мощни, пулсиращи ритми. Учените отдавна са доказали, че ритъмът, особено мощните басови звуци, въздействат силно върху вегетативната нервна система, а по този начин и върху цялото тяло.

Хората, които умеят да докарват публиката до този транс, напоследък почти настигат по популярност самите музикални звезди. Диджеите понякога се превръщат в нещо като религиозни образци, нещо като икони - особено за онези млади хора, които още търсят себе си. Неслучайно Пинк кръсти едно свое парче „Бог е диджей”.

Новите богове

Под звуците на музиката у феновете възниква чувство за приобщеност, чувството, че принадлежат към една общност. Почитателите на различните видове музика си имат собствени ритуали, собствени „униформи”, собствени накити и татуировки, които ги отличават от останалите. В това отношение не бива да подценяваме приноса на рекламната индустрия - тя „разработва” музикалните звезди, превръщайки ги в мистични същества, в някакви свръхчовеци.

Но да се върнем към музикалните звезди и религията. Има такива, като германския певец Ксейвиер Найду, които са дълбоко религиозни и дават воля на тези свои чувства в текстовете на песните си. Нещо повече: Ксейвиер Найду признава, че се моли два пъти дневно и е добър християнин. Други звезди използват религиозните символи, за да провокират публиката си. Мадона например се яви на концерт с длани, които бяха изрисувани като прободените ръце на Христос. Освен това тя многократно използва разпятието по не особено приличен начин. Други звезди инсценират гигантски спектакли с пламъци, светлинни ефекти и лазери. В рамките на подобни сценарии звездите си присвояват ролята на богове, които снизхождат до народа, казват психолозите. Феновете, разбира се, не се интересуват от подобни анализи - за тях най-важно е удоволствието, насладата от музиката.

Автор: С. Кордс, А. Андреев; Редактор: Д. Попова-Витцел