Бог, Коранът и Аз

Къде са те, германските мюсюлмани? - пита Кузмани в книгата си и продължава: Аз живея в берлинския квартал Кройцберг, където има многобройни джамии, които са отворени за посетители и където биха могли да ми обяснят същността на исляма. Но един проблем остава: разговорният език е турски, а Коранът е на арабски, тъй че който не знае тези езици, няма да разбере ни дума.

Истината за исляма

Но ето, че с помощта на Гугъл попадам на "Ислямската общност на говорещите немски мюсюлмани в Берлин". Така стигам до основателя и водача на общността Мохамед Херцог. Срещаме се в едно кафене.

64-годишният берлинчанин, чието малко име в предишния му живот е било просто Хартмут, запалва цигарило и ме пита какво искам да знам. Всичко за истинския ислям, отвръщам аз. Ами, това не е просто, казва Херцог, зависи дали човек е сунит или шиит. Освен това коя линия на интерпретация следва. Казват, например, че мюсюлманинът трябвало да се моли пет пъти на ден, има обаче и такива, които казват, че три пъти е достатъчно. Човек можел да взема по нещо от всяка школа на интерпретация.

Преди да приеме исляма Мохамед Херцог е бил убеден християнин, израснал в протестантско семейство, след което прекарва няколко години в Америка, където става последовател на известния проповедник Били Греъм, "Божията картечница". След завръщането си в Берлин той се запознава с неколцина турци, които го вдъхновяват да прочете Корана. Прочетеното му се сторило много убедително. Никакво възкресение от мъртвите, никаква Троица. Коранът бил много по-прост: един Бог, една книга и той, Мохамед Херцог. Съвсем практично. През 1979 той приема исляма.

До ден-днешен Херцог продължава да тълкува Корана по сходен, съвсем практичен начин. Никакъв алкохол, никакво свинско? Няма проблем: "Има пастет и от говеждо месо". Смесени бракове? Също никакъв проблем за Херцог: той женел мюсюлмани и с християни и евреи, защото "никъде не пише, че те трябва да си сменят религията. Това е въпрос на тълкуване".

Ислямската общност на Херцог е една извънредно толерантна групировка. Тук ислямът се тълкува така, че да бъде в съзвучие с традициите на родината на съответния мюсюлманин. Тоест, който като германец стане мюсюлманин, той си остава германец.

В орбитата на Мун

Аз, например, бих могъл веднага да конвертирам, да издекламирам пред Херцог свещената формула и да получа от него свидетелство, че съм мюсюлманин. Нещо обаче ме възпира. Работата тук не ми се струва съвсем чиста - съответно халал. Всичко звучи прекалено просто. Какъв джихад, какви бомби, никакво цепене от германското общество, нито пък потискане на жените. Някак си прекалено красиво, за да е истина.

Направи ми впечатление и още нещо: екзотичните дипломи и сертификати на стената в канцеларията на Херцог, удостоверяващи го като почетен доктор и посланик на мира, и проспектите върху масата, апелиращи за надрелигиозен световен мир.

Надрелигиозният световен мир, разбира се, е хубаво нещо. Ала това е лозунгът и на движението на корееца Мун, по-известно като сектата на Мун. А една от неговите многобройни организации назначава и "посланици на мира". С една дума: оказа се, че имам работа не само с един ислямски специалист, но и с един екстравагантен представител на сектата на Мун. Това не е истината за исляма, която исках да науча.

Stefan Kuzmany, "Das können Sie glauben!", S. Fischer Verlag