"Бомба" във формата на кръст

По време на войната в Босна хълмът Златище е една от крепостите на армията на Република Сръбска в района на бойните действия край Сараево. По време на 4-годишната обсада на града преданите сили на обвиняемия в Хагския военен трибунал Радован Караджич избиха около 10 000 души, повечето от които са цивилни. Много от тях са застреляни от снайперисти именно от това място на хълма Златище, където преди няколко дни беше поставен възпоменателен кръст в памет на повече от 6 500 убити в Сараево сърби. Председателят на "Съюза на логорашите" на Република Сръбска Бранислав Дукич казва по този повод, че съюзът е изпълнил даденото си обещание за изграждане на кръст на хълма. "Издигнахме този паметник, за да го вижда Бог, да го виждат и съхраняват и сърбите", заяви Дукич пред агенция СРНА.

Идеята за кръста има 6-годишна история. Още през 2008 година "Съюзът на логорашите" обяви инициативата за изграждане на кръст на това място по примера на кръста край град Мостар. Първоначалната идея е била кръстът да е 26 метра висок и 18 метра широк и върху него да бъдат изписани имената на 5 800 загинали, отвлечени или безследно изчезнали сръбски войници и цивилни.

Провокация и подстрекателство към война

Възмутени граждани на Сараево определиха поставянето на кръст на хълма Златище като провокация. "Той е издигнат с цел да започне война", казва жител на босненската столица. А друг допълва, че това е само една от поредицата сръбски провокации, каквато например беше изграждането на църква до мюсюлманските гробища в Поточари. "Така мислят около 90 на сто от хората в Сараево - не само боснеци, а също и сърби и хървати", допълва друга местна жителка.

Политици от Република Сръбска, които подкрепиха издигането на възпоменателния кръст на хълма Златище, твърдят, че това е само временно решение. Според тях тепърва предстои изграждането на истински кръст на хълма. Заместник-председателят на Камарата на народите в босненския парламент Саша Кошарац заяви, че изобщо не го интересуват нито реакциите на Сараево, нито мнението на Върховния представител на международната общност за Босна и Херцеговина. "Това си е техен проблем", казва Кошарац. Службата на Върховния представител излезе със съобщение, в което се казва, че "религиозните символи не могат да бъдат използвани за подклаждане на напрежение". В този смисъл от компетентните органи се очаква по най-бързия начин да се погрижат за изпълнение на всички законови разпоредби, с цел да не бъде допуснато засилване на напрежението. Гражданските и религиозните общности трябва да работят за процеса на помирение, посочват още от Службата на Върховния представител.

Кой е разрешил това?

Тъй като възпоменателният кръст е издигнат в разгара на предизборната кампания, кметът на община Източен Стар Град и член на Сръбската демократическа партия (СДП) Бойо Гашановик определи инициативата като дело на Съюза на независимите социалдемократи (СНСД). "Това не може да е дело на сърбин. Необходимо е да се спазват законите. В случая процедурата предвижда съгласието на владиката, който трябва да благослови начинанието. Не може просто така за една нощ да вдигнеш кръст. Мен като кмет също никой не ме е питал за това, а общината не е издавала разрешение", казва Гашановик. Според него начинът, по който кръстът е бил поставен на хълма, "не подхожда на сърбите".

Журналистът от Сараево Сенад Пеканин смята, че поставянето на възпоменателния кръст на хълма Златище е "примитивна провокация" на Милорад Додик. "Мисля, че най-добрият отговор на тази провокация е предложението на Младежкия форум на нашата партия: да се постави знакът "минус" на някой от хълмовете край Сараево - като напомняне за безобразията, страданията и варварското отношение към миналото. Идеята е заимствана от казаното от гражданин на Мостар, който беше определил гигантския кръст над града като "един голям плюс за Мостар". "Поставянето на кръст над Сараево е доказателството, че фашизмът е жив, а с нашата реакция ние показваме, че и духът от Сараево е жив", казва Пеканин за ДВ.

"Кръстът на срама"

Главният редактор на седмичното електронно издание "Спектър" Властимир Мийовик смята, че трябва да се намесят Върховният представител на международната общност Валентин Инцко и британските сили от ЮФОР и да премахнат този "Кръст на срама и провокацията". "Много политици вероятно оправдават поставянето на кръста и тайно желаят тази бомба със закъснител да избухне. Милорад Додик се нуждае от тази "бомба" във формата на кръст, особено сега, когато наближават изборите, на които сърбите би трябвало да го накажат за осемгодишното диктаторско управление в Република Сръбска", казва Мийовик.

Държавната поземлена комисия на Босна и Херцеговина преди две години не одобри стартирането на проекта за изграждане на паметник на хълма Златище. Върховният представител Валентин Инцко призова за преразглеждане на решението от 2012 г., с което парцелът Златище е изваден от Държавния поземлен фонд и предаден за стопанисване на местните власти в Република Сръбска.