Борисовите хаос и какофония
7 април 2011Коментар на Еми Барух:
По повод най-големия инвестиционен проект в България през последните двайсет години - изграждането на атомната електроцентрала “Белене”, наблюдателите, които следят случващото се в страната, научиха в разстояние на няколко часа следните четири неща:
Първо: че министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков уволнява шефа на НЕК Красимир Първанов заради неизпълнение на негови изрични указания. Второ: че уволненият е съгласувал действията си с друг член на кабинета - министъра на финансите Симеон Дянков.
"Боклук" ли е "боклукът"?
Трето: че според трети член на кабинета - министъра на външните работи Николай Младенов, извършеното от шефа на НЕК е престъпление срещу националната сигурност, а извършителят е “боклук”, който “няма място (да работи) никъде в българската държава”. И четвърто: че според главата на кабинета - премиера Бойко Борисов, “боклукът” не е “боклук” и няма да бъде уволнен, а извършеното от него - подписан анекс към договора за строителството на АЕЦ “Белене” - не създава никаква опасност за националната сигурност и не нарушава българските интереси.
Какво ще последва от поредния скандал във висшите ешелони на властта тепърва предстои да научим: ако премиерът определя изказванията на министъра на икономиката и енергетиката като необмислени и следователно неверни и го заплашва с “червен картон” (нека използваме любимата на Борисов футболна терминология), означава ли това, че вече е вдигнат “жълт картон” и на министъра на външните работи, който патетично, публично и гневно зае същата позиция като тази на министър Трайков?
За страничния наблюдател тази какофония в премиерския оркестър показва ясно, че страната се управлява хаотично, непоследователно и еднолично. Ако по един толкова важен за България въпрос липсва съгласуваност между тримата министри, които имат непосредствено отношение по темата, това означава, че решенията се взимат на друго място и от друг.
Хей ръчички, хей ги две…
Ако лявата ръка не знае какво прави дясната, тялото започва да прилича на зле сглобена марионетка, която предизвиква или жал, или насмешка. Да не забравяме, че няма нищо по-лесно за кукловодите! Именно в това е и истинският пробив в националната сигурност - разнопосочните сигнали, които се излъчват по едно и също време от членовете на един и същи кабинет.
Бедата е, че всички гласоподаватели са замръзнали в позата на странични наблюдатели и трудно успяват да следят тази смущаваща куклена пантомима.