Борисов вдига мизата

Наскоро българското правителство взе решение да се откаже от строителството на АЕЦ Белене и това е второто решение срещу руските интереси, пише Рудолф Херман в "Нойе Цюрхер Цайтунг". Авторът припомня, че още в края на миналата година София се отказа от строежа на петролопровода Бургас-Александропулис, който трябваше да заобиколи Босфора при износа на руски суров петрол.

Доводите на София за отказа от двата проекта са различни. При петролопровода става дума за екологични съображения, при Белене роля играе и сеизмичната нестабилност на Дунавската равнина. Определена роля имат и съмненията в рентабилността на двата проекта.

Ще има ли неустойки?

Сагата Белене е дълга история на отлагания и оскъпявания. Първоначалният проект за строеж на централата е още от комунистическо време. След промените проектът е замразен поради липса на средства. Управлявалото между 2005 и 2009 година социалистическото правителство на премиера Станишев отново дава ход на проекта. За строителството на два 1000 мегаватови реактора е договорена цена от 4 милиарда евро с "Атомстройекспорт".

След смяната на властта през 2009 година се стига до ново отлагане. После бе казано, че е постигнато неокончателно споразумение и Белене ще се строи. Възлизащата на 10 милиарда евро цена на цялостния проект бе определена като твърде висока от премиер Борисов. Затова той изпрати министъра на енергетиката Делян Добрев в Москва - да постигне приятелско споразумение за излизане на България от договора, по възможност без плащането на неустойки.

С отказа си от Белене Борисов вдига мизата високо, опитвайки се да постигне обявената от правителството му цел за ограничаване на енергийната зависимост от Русия. А тази зависимост е голяма, пише "Нойе цюрхер цайтунг". България внася от руски източници до 90 процента от петрола и природния газ. И атомното гориво за все още функциониращите два реактора в Козлодуй се получава от "големия източен съсед", който е известен с това, че прави политика с енергийните си лостове. От време на време в доставките на петрол и газ възникват изненадващи "смущения" - тогава, когато партньорите не се държат според представите на Москва.

Козове и интереси

Все пак и България има своите козове. Страната играе определена роля в проекта за газопровода "Южен поток", който предвижда черноморската връзка да бъде продължена на българска територия с два ръкава в южна и северна посока. Освен това България участва и в конкурентния проект "Набуко", а напоследък засили и активността си за ускорено изграждане на мрежа за доставка на природен газ между Румъния, Гърция и Турция. Според плановете от терминал в Гърция в бъдеще ще може да се транспортира втечнен газ от находищата в Израел и Кипър.

Междувременно така и не стана ясно дали енергийният министър Добрев е успял да предотврати изплащането на неустойки във връзка Белене. Все пак той се завърна от Москва с 11 процентно намаление на цената на внасяния природен газ. Намалението важи за срок от девет месеца - до окончателното инвестиционно решение за Южен поток. Изглежда Москва има сериозен интерес от участието на България в проекта.

И проучванията за шистов газ в България играят роля в плановете на правителството за диверсифициране на доставките. Откритото находище в северната част на страната би могло да намали с една трета необходимостта от руски внос. Паралелно енергийният министър се надява проучванията да продължат, макар през януари парламентът да гласува мораториум върху търсенията чрез фракинг. Както заяви Добрев - предстои да бъде създадена парламентарна група, която да провери решението. И ако се докаже, че фракингът е екологично съобразен метод, България не бивало да се отказва от тези ресурси.

Отвъдокеанска подкрепа

Повечето руски медии смятат, че зад решението на България да се откаже от строежа на втора АЕЦ в Белене стоят Съединените щати, четем във "Виртшафтсблат". Миналата седмица "Независимая Газета" информира, че при визитата си в София американският държавен секратар Хилари Клинтън е приветствала решението на българското правителство.

Проектът Белене има предимства, пише още "Независимая Газета". Сред тях са ниските енергийни разходи и свързаното с тях намаляване на емисиите въглероден двуокис. Статията в "Независимая Газета" излиза в момент, в който тонът между Москва и Вашингтон се изостря. Съвсем наскоро кандидатът на републиканците за президентския пост Мит Ромни нарече Русия като "геополитически враг номер едно на САЩ", припомня "Виртшафтсблат".

Автор: АГ, НЦЦ, ВБ, АФДП, К. Цанев, Редактор: Б. Рачева