Борисов и другите: харесва ми, не ми харесва

Саркози е безспорен фаворит - с 500 000 харесвания. Германската канцлерка и премиерите на Великобритания и България също са представени достойно, докато оттам нататък повечето министър-председатели на европейски държави остават почти незабележими във виртуалното пространство. Премиерите на Швеция, Чехия, Холандия или Финландия имат по-малко фенове и от австрийския канцлер Вернер Файман, чиито поддръжници са 5 500. Новият гръцки премиер Лукас Пападимос е в дъното на таблицата, харесан засега 155 пъти, а латвийският му колега Валдис Домбровскис разполага едва със скромните 33 фенове, информира австрийският портал еу-инфотек.

По-по-най: Кристалина Георгиева

Още по-зле изглеждат нещата при еврокомисарите - най-вероятно поради това, че не са чак толкова популярни. Безспорна водачка в листата е Кристалина Георгиева, която се занимава с преодоляването на кризи и се ползва с одобрението на 15 000 души във Фейсбук. Оттам нататък на доста голяма дистанция идват французинът Мишел Барние /отговорен за вътрешния пазар/ и холандката Нели Крос /спец по въпросите на конкуренцията/ с по 4 000 фенове. Повечето европейски светила съвсем не могат да се похвалят с подобни постижения - Жозе Мануел Барозу например е в самия край на класацията с 54 одобрения.

Неизбежно се натрапва въпросът дали правителствените ръководители и еврокомисарите искат да се включат в новия всенароден спорт или не?  Отговорът е - макар никой да не би могъл да оспори факта, че от предизборната кампания на Барак Обама насам социалните мрежи играят значителна роля - много прост: НЕ. Тъй като макар напоследък новоизбраните европейските лидери, като премиерите в Дания, Португалия и Белгия, да са категорично по-свързани с мрежата от повечето ветерани, има един факт, който няма как да бъде пренебрегнат: политиците със сигурност могат да предложат на избирателите си онлайн още по-малко, отколкото в реалния политически делник.

329 пъти Бойко Борисов

Впрочем, водещите политици определено имат достатъчно други възможности за представяне на себе си и своите идеи и програми, търсейки достатъчно широко въздействие. Медийните им изяви са хиляди, нерядко на премиерите се отпускат цели часове телевизионно време. Германската канцлерка Меркел и френският президент Саркози например са били споменати в австрийските медии съответно 53 316 и 20 413 пъти. Бойко Борисов - едва 329 пъти.

Гугъл на свой ред представлява индикатор за популярността на политиците. На този сайт Саркози се появява цели 57 милиона пъти, Меркел следва с 42,7 милиона споменавания, трети е Дейвид Камерън с 33 милиона. Австрийският канцлер Файман може да се похвали само с 806 хиляди попадения в Гугъл, с което се изравнява с колегите си от Кипър и България Димитрис Христофиас и Бойко Борисов.

Фокус-мокус

Политиците няма как да успеят да постигнат това, което с лекота се удава на личности от сферата на културата и спорта - да получат признание в цяла Европа за постиженията си. Само че: това, което при спортните идоли представлява перфектен инструмент в стратегията за увеличаване на популярността, при политиците е всичко друго освен вълшебна пръчица. Фейсбук не би могъл да превърне един политик в звезда. Което впрочем на политиците би трябвало да им е ясно.