Борис и Брюксел: не любов, а омраза
Точно "Борис-Брекзита" ли трябваше да става външен министър? - питат се мнозина в Брюксел. Засега само по коридорите, защото Европейският съвет още не е излязъл с официална позиция по въпроса. Външните министри от общността се събират веднъж на четири седмици. Срещите им в Съвета са един от най-важните дискусионни формати в ЕС. И не само защото там се определят насоките във външната политика на общността, но и защото този орган е нещо като втора камара, през която минават всички по-важни европейски законодателни инициативи и проекторешения на държавните и правителствени ръководители от ЕС. Именно в този важен орган Великобритания занапред ще бъде представена от един политически въжеиграч и хамелеон, когото мнозина в Брюксел вече смятаха за провалил се политик.
Тактически ход на Тереза Мей?
Само преди няколко седмици Борис Джонсън доброволно призна, че не е подготвен да работи за практическото приложение на резултата от британския референдум. А сега изведнъж - външен министър! Това очевидно е тактически ход на новата британска министър-председателка, която по този начин иска да неутрализира в своята фракция най-железобетонните привърженици на излизането от ЕС. Тя възлага на Борис Джонсън министерска отговорност, включително и за да може донякъде да го държи под контрол.
Междувременно в Брюксел прибират на сигурно място дипломатическата стъклария, преди политическият слон Борис да нахлуе в магазина. Първоначално той няма да е пряко ангажиран с преговорите между Лондон и Брюксел. Джонсън ще излезе на сцената едва след като Великобритания напусне ЕС, тоест тогава, когато ще се обсъждат бъдещите отношения между неговата страна и Общността. Тогава за Великобритания ЕС ще стане „чужбина”, а за чужбината отговаря именно външният министър. Но докато страната все още членува общността, ексцентричният Борис ще има право на глас в съвета на министрите. И ще може да блокира всяко решение или да подлива вода на омразната му брюкселска политическа централа.
В Брюксел някои от по-старите кореспонденти и служители в евроструктурите добре си спомнят младия и буен Борис Джонсън от времето, който в началото на 1990-те години се препитаваше с дописки за "Дейли телеграф". Тези дописки съдържаха по зрънце истина и много полуистини, а години години по-късно самият Джонсън гордо започна да се хвали, че с напомпаните си евро-небивалици е дал принос за разпалването на евроскептицизма във Великобритания. Ако надникнем в архива на вестника, веднага ще се убедим, че още тогава Борис Джонсън е смятал ЕС за зло, а Великобритания - за жертва.
Що за политик?
Тъкмо с тази опростена нелепост той съумя да изведе до успешен край цялата Брекзит-кампания. И засега няма никакви признаци, че като външен министър ще се държи по-различно. Или може би Джонсън изобщо не взема цялата работа на сериозно и гледа на политиката като на забавна игра, някакво шоу, което просто ще го направи известен?
Ако това е така, то постът на външен министър наистина му осигурява място в лъча на прожектора: ще пътува по света, ще пуска шегичките си в какви ли не дворци и ще позира пред камерите със силните на деня. Защото политикът-клоун навярно изобщо не се интересува от планините документация и от изнурителния, скучен труд в сивкавите конферентни зали из европейските институции. А в ответ от сградата на Европейския съвет навярно ще му подвикнат: "Забавлявай се колкото искаш по света, само ни остави на мира!"
Идния понеделник новият британски външен министър ще се срещне с американския държавен секретар Джон Кери, който ще присъства като гост на срещата на външните министри от ЕС. Когато го види, Кери сигурно ще си спомни за младия Доналд Тръмп - но не само заради русия му перчем. Просто Джонсън, също като Тръмп, има екстравагантни политически възгледи, голяма уста, проблематично отношение към фактите и изненадващ успех. За съжаление.