Босненците в Германия
1 август 2013
Години наред Ирма Щьокигт работи в Босна/Херцеговина като мениджърка в международна компания. По време на едно пътуване до Германия обаче тя се влюбва – в днешния си съпруг. “Често пътувах до Германия, гостувах на брат ми, който живееше там от повече от 20 години. Но никога преди не съм си мислила, че и аз ще остана в Германия“, спомня си Ирма.
Тя е родена през 1970-та, завършила е икономика в Загреб. В продължение на няколко години Ирма работи в международна компания със седалище в Сараево, в която ръководи екип от 50 души. Заради любовта в Германия обаче тя изоставя колегите и приятелите си и заминава.
Причините за бягство - преди политически, днес икономически
Повечето босненици емигрират в Германия по други причини. По време на Гражданската война в Босна (1992 - 1995) близо 350 000 бежанци търсят убежище в Германия. По-късно много от тях обаче се завръщат в родината си или пък се местят в други държави. И след войната имиграцията към Германия продължава, главно по икономически причини. Днес във Федералната република живеят общо около 240 000 босненци, като близо 80 000 имат германско гражданство.
През последните години в Германия пристигат и много висококвалифицирани кадри. Босна се оказва губеща от преселението – страната губи хиляди специалисти - например лекари, инженери и мениджъри.
Ирма Щьокигт също се надява някой ден отново да работи като мениджър. В момента тя е възпитател в едно начално училище близо до Вупертал. След раждането на двете й деца, Ирма се посвещава изцяло на семейството. Завръщането в предишната професия се оказва трудно начинание. “Почти всички позиции са на пълен работен ден. Иска ми се фирмите да проявяват малко повече разбиране към майките с деца. Те се нуждаят от гъвкаво работно време.“ Ирма е кандидатствала на редица места, досега обаче така и не е получила положителен отговор.
Работа и семейство - трудна мисия в Германия
"В Германия е изключително трудно да съчетаваш работата със семейството", казва 42-годишната босненка и допълва: “В Босна и Херцеговина е различно. Много млади майки работят на пълен работен ден, но пък могат да разчитат на подкрепа от страна на роднини например.“
И все пак Ирма не се предава. Тя все още се надява, че някой ден ще успее да си намери работа като мениджър – най-добре в някоя международна компания, казва тя. А що се отнася до решението й да напусне работното си място в Сараево, за да се премести в Германия – тя никога не е съжалявала. “Германия ми даде много. Досега всъщност мога да се похваля само с положителни преживявания.“
Автор: Б. Сестич/Редактор: М. Илчева