"Боят се повече за колата, отколкото от смъртта"

Хората в Кьолн все още не могат да преживеят шока от смъртта на 26-годишния Джанлука, а в Северна Германия вече издирват поредните участници в нелегално рали. Преди няколко дни и там една 52-годишна жена стана жертва на такава автогонка. Очевидци разказват, че два автомобила се надпреварвали по шосето, заемайки и лентата за насрещно движение. Жената се опитала да избегне челния сблъсък с тези „състезатели”, излязла на банкета и се ударила в крайпътен стълб. Нейният спътник оцелял на косъм. Причинителите на катастрофата избягали.

Само от началото на тази година в Кьолн загинаха трима души след предполагаеми нелегални ралита, които – забележете! – се организират не някъде в периферията, а в самия център на града.

Комплексари

„Тези „джигити” изобщо не се страхуват от смъртта” – обяснява професор Андре Бресгес, автор на редица научни изследвания по въпроса. Той е разговарял с мнозина участници в нелегални ралита и стига до един стряскащ извод: „Те се интересуват единствено от това да карат колкото е възможно по-бързо. И предпочитат по-скоро да умрат, отколкото да останат инвалиди след тежка катастрофа.” А психологът Карл-Фридрих Фос рисува портрета на обичайния „дижигит”: „Това обикновено са млади мъже, които много искат да им се обърне внимание, но не успяват да постигнат нещо съществено в друга област.”

Нелегалните автогонки в големите градове могат да се разделят на два вида: организирани и спонтанни. Професор Бресгес обяснява, че маниаците, които организират подобни състезания, обикновено поддържат интензивни връзки помежду си в интернет. И макар че ги правят в повечето случаи извън градовете, те пак застрашават човешки животи. Колкото до спонтанните гонки, те най-често започват на светофари. „При тях опасността е многократно по-голяма, защото обикновено събитията се развиват в центъра на милионни градове като Кьолн” – казва специалистът. Тези млади, комплексирани мъже, които търсят внимание и признание, не могат да изберат по-добра сцена с по-многолюдна публика. Особено им допадат булевардите с ресторанти, кръчми и кафенета, където хората, насядали отвън, могат да наблюдават нелепия им спектакъл.

Как да ги спрем?

Професор Бресгес помага на полицията в разработването на специална програма, чиято цел е да ограничи нелегалните ралита. Полицейски представители вече обикалят училищата и разговарят най-вече с онези младежи, които скоро ще си извадят шофьорски книжки. В разговорите се включват и хора, пострадали при злополуки, или представители на медицинските екипи, които разказват за травматичните си преживявания. Програмата се прицелва най-вече в „мълчаливото мнозинство”, обяснява професор Бресгес: „Джигитите имат нужда от публика, която им се възхищава. Това много често са момичета, млади жени. Ако те престанат да се вълнуват и кажат, примерно „Абе я зарежи тази работа, дай да отидем на кино!”, тогава нещата изглеждат другояче.”

Трудно е обаче да убедиш самите участници в тези гонки, казва професорът. Не помагат дори шокиращите видеа, които показват особено жестоки сцени от нелегални ралита. Нещо повече, такива видеа могат да навредят, единодушни са психолозите. Защото младите хора, първо, са свикнали с неестествената динамика на съвременното кино и второ – невинаги правят разлика между кино и документално видео. Когато гледат подобни сцени, те могат просто да се настървят допълнително. И обикновено си казват, че те самите са по-добри, че владеят автомобила си по-сръчно, че няма да им се случи подобно нещастие.

Нулева толерантност

В Кьолн кметството и полицията обявиха кампания за „нулева толерантност” към джигитите. Градският управител Гидо Кален каза, че се взимат всички възможни мерки, за да бъдат прекратени незаконните ралита. Въведен е контрол на скоростта по редица отсечки, които се използват от джигитите, непрекъснато се извършват проверки на будещи подозрение шофьори.

Андре Бресгес предлага още по тези отсечки да се положат бабуни за ограничаване на скоростта. Участниците в незаконни авторалита често пъти карат автомобили, които са изкуствено свалени по-ниско до пътя. И винаги внимават особено, когато се натъкнат на „полегнал полицай”. „За живота си може да не се страхуват, но за колата – винаги”, обобщава професор Бресгес.