Бремето на едно несполучило приятелство

Хипотетичен въпрос измъчва германското съзнание. Ако Израел нанесе военен удар върху ядрените инсталации на Иран, а пък Иран отвърне на удара и въвлече съюзниците си във война с "ционисткия враг", каква следва да бъде реакцията на Германия?

Дали тя ще приеме удар срещу Израел като удар и срещу Германия, както реторично бе заявила преди време пред Кнесета канцлерката Ангела Меркел? Трябва ли в името на едно официално прокламирано германско-израелско приятелство Германия да се впусне във война? Това нито е нужно, нито е възможно. Самият сценарий е неправдободен, защото съюзниците на Иран имат в момента други грижи и трудно биха се намесили в самоубийствена война с Израел. А и Израел може да се защити без помощта на германския Бундесвер. Германски военен удар в полза на Израел е невъзможен - той би рискувал политическото оцеляване на Германия.

Защо? Защото всъщност никога не е имало и няма германско-израелско приятелство. То е "елитен проект" или дори канцлерски проект, с който мнозинството от германското общество не желае истински. Началото поставя Аденауер. Следват го Кол и Меркел. Канцлерът Ерхард почти насила влиза в дипломатически отношения с Израел. А по времето на Бранд, Шмид и Шрьодер между Германия и Израел също има доста търкания.

"Никога вече извършители"

Нека след позицията на канцлерите огледаме общественото мнение. Между 1952 и 1967 то е негативно спрямо Израел. Заради агресивната политика на тази страна. Между 1967 до 1973 варира от положително до индиферетно, а от 1981 година насам Израел се числи към най-недолюбваните държави в съзнанието на германците. Пак заради неговата политическа агресивност. Германците са критично настроени към юдейската държава. Смятат я за прекалено религиозна и войнствена. Откъде идва това дистанциране? От някакъв антисемитизъм? Не са ли извадили германци и израелци поуки от историята?

Точно обратното. Германците толкова добре са научили своя исторически урок, че днес Израел, с определени негови позиции, олицетворява за тях това, което Германия е била до не мноо отдавна. А с тази стара Германия никой днешен германец не иска да се идентифицира. Подавляващото мнозинство германски граждани категорично отхвърля насилието като легитимно средство на политиката.

"Никога вече жертви"

Мнозинството израелци държат особено на нацията и държавата. Техният урок от историята гласи :"Никога вече жертви". Точно по тази причина повечето израелци са склонни да приемат насилието за легитимен политически елемент. Юдейската религия и еврейската държава са дълбоко вкоренени в обещството. Еврейски фундаменталисти има дори в правителството. И те са в настъпление. Когато някои израелци говорят за "Страната Израел", духът им се приповдига. Ако германец заговори за Германия като за "Страната на Германците", ще го вземат за ненормален и реакционен или и двете заедно.

След огромната катастрофа на Холокоста Германия и Израел бяха отдалечени на светлинни години. В началото германците бяха в точка А, а израелците в точка Б. В хода на десетилетиятата германците се преместиха от точка А в точка Б, а израелците - от точка Б в точка А. Сега те отново са отдалечени на светлинни години един от друг. С една малка разлика: германско-израелско приятелство се проповядва само от неколцина политици и някои медии в Германия. То си остава елитарен проект.

АГ, ДВ, ДПА, К. Цанев/ Редактор: Б. Рачева