Брюксел да ти ''скрои шапката''

След почти четири годишно разследване и две годишни съдебни заседания, с осъдителна присъда от 12 години приключи и второто дело срещу една от знаковите фигури за източване на средства по програмата САПАРД Марио Николов. Финансов спонсор на българския президент, Николов и групата около него бяха станали за ЕС синоним на документни измами и шарлатании при злоупотреби с европейски пари, а техният случай неизменно фигурираше във всички досегашни мониторингови доклади за България. По-малко от месец преди тазгодишната оценка на ЕК, темата вероятно ще бъде затворена, макар многобройните въпросителни около нея да остават. Пример: спонтанното учудване на вицепремиера и вътрешен министър Цветанов, който нарече присъдата странна, тъй като „бизнесменът е осъден без основен съучастник, без какъвто подобна организирана престъпна схема не може да се реализира”.

Рапорт-даден, рапорт-приет!

В началото на юни пратеници на ЕК извършиха последната преди доклада проверка в България, за да научат от властите колко напрегнати са били усилията им около постоянните полицейски акции с всевъзможни кодови имена, колко заподозряни са арестувани и какъв брой обвинения са повдигнати срещу тях. Дори повече, в своя нарочен отчет пред Брюксел, правителството заяви самочувствено, че от началото на управленския си мандат е постигнало несъмнени успехи в реформирането на съдебната система и борбата с престъпността. Но както пред европейските проверяващи, така и в доклада до комисията, ключовият въпрос за броя на осъдителните присъди срещу обвинените остана без убедителен отговор. Наскоро в интервю за Ройтерс главният прокурор Велчев поясни, че България несъмнено „ще изправи корумпираните служители и могъщи бандити пред правосъдието, но процесът не може да бъде пришпорван, ако трябва разследванията да бъдат необорими”.

Като своеобразна „илюстрация” на казаното, след петгодишен процес съдът оправда двамата братя Маринови, известни като Маргените, подозирани в подготовка на покушения. Държавното обвинение призна в свой отчет, че през миналата година е спряло 81 хиляди дела срещу неизвестен извършител, който едва ли някога ще бъде открит, че разкритите престъпления са под половината от регистрираните, че начините, по които се „обработват” местопроизшествията били от 19 век. От друга страна зам.-главният прокурор Първанов съобщи, че в момента поне десетина магистрати са „следени, подслушвани и снимани” от службите с подозрение за нерегламентирани контакти, както и че срещу 30 магистрати вече имало дела в съдебна фаза, а и присъди, естествено както осъдителни, така и оправдателни.

„О, мой бедни Йорик!”

По правило ЕК измерва резултатите от борбата с престъпността в България основно с влезлите в сила присъди. А те са все още са пренебрежимо малко и съвсем неубедителни, особено по 50-тината индикативни дела, които в Брюксел следят особено внимателно. Което подсказва, че е възможно за пореден път българската съдебна система да бъде порицана като неработеща и нереформирана, за сметка на засилената активност по полицейска линия, а това, от своя страна, поставя други и доста страховити въпроси... Всъщност европейското становище едва ли има особено значение за обикновения българин. Той отдавна е премерил „на кантара” собствените си силови и правораздавателни органи с техните десетки хиляди неразкрити престъпления и липса на присъди. Въпреки това, обаче, с любопитство ще очаква да види поредната „шапка”, която Брюксел вече им е скроил.