БСП и двата сценария

Денят е 9 май, годината - 2014. Тогавашният лидер на БСП Сергей Станишев усърдно честити на актива на левицата Деня на победата, но не и Деня на Европа. Моментът изненадващо съвпадна с грандиозен скандал - оказвал ли е “Газпром“ натиск за промени в българското законодателство заради строителството на “Южен поток“? "Смятам за неуместно днес да коментирам темата", каза Станишев пред журналисти точно преди две години, след като положи букет червени рози пред Паметника на съветската армия. Попитан защо е неуместно, Станишев добави: "Защото днес е празник и темата е друга".

Към този момент беше вече ясно, че БСП ще има нов лидер. Смяната не закъсня, но агонията на левицата продължава и до днес. За две години Социалистическата партия можеше да преживее своя катарзис, наречен „Пеевски“, да осмисли отговорността си за проваленото управление с ДПС и да поеме курс на оздравяване, който да я направи истинска опозиция на странната и също толкова зависима от модела „КОЙ“ псевдо-дясна и псевдо-патриотична коалиция между ГЕРБ, АБВ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Всичко това обаче не се случи. Социалистите подминаха с широко затворени очи както скандала “Газпром“ отпреди две години, така и значително по-пресните злоупотреби, поднесени им от настоящия кабинет: несъстоялата се съдебна реформа, Яневагейт, Булгартабак, КТБ.

При толкова много трусове на управляващите си е истинска изненада, че БСП не успя да превърне в своя тема нито един от скандалите. Точно обратното дори: наследникът на Станишев - Михаил Миков - изглеждаше не като партиен лидер, а като синдик, който едва ли не имаше за задача да довърши ликвидацията на БСП в полза на ГЕРБ.

Гръмки заклинания и тихи подкрепи

Така се стигна до 9 май 2016 година, когато Столетницата осъмна с поредния си нов председател. Корнелия Нинова е първата жена, оглавила партията. Именно тя е депутатката, която преди години призова Бойко Борисов да излязат от пленарна зала и да се разберат навън „като мъже“.

След балотажа между нея и Миков, от трибуната на 49-ия конгрес на БСП Нинова гръмко призова социалистите да не хабят енергия за вътрешнопартийни боричкания, а да я насочат към сваляне на “античовешкото правителство на ГЕРБ и Бойко Борисов“. Дали обаче това е възможно?

По време на предизборната си кампания за председател Нинова успя да консолидира различни вътрешнопартийни лобита, някои от които бяха с противоположни очаквания към евентуалното ѝ бъдещо председателство. И ако непосредствените политически цели на поддръжниците ѝ са различни, то крайната цел (впрочем, такава изглеждаше и крайната цел на Миков) е официализиране на не съвсем явната колаборация между БСП и ГЕРБ.

За да застане начело на левицата, Нинова получи подкрепата на две изключително символни фигури в партията. Става дума за бившия енергиен министър Румен Овчаров и за пловдивския крупен бизнесмен, но иначе “политик“ с левичарски уклон - Георги Гергов.

Много важен акцент в тази подкрепа са топлите бизнес отношения както между Овчаров и Борисов (Топлофикация София), така и между Гергов и Борисов (сделката за Пловдивския панаир).

Друга важна подробност е, че зад Нинова, която декларира, че БСП трябва да поеме към предсрочни избори, стои и бившият лидер на социалистите Георги Първанов - човекът, разцепил партията със създаването на АБВ, която има десет депутати в НС и е част от управляващата коалиция начело с Бойко Борисов.

Може би това е и причината за не дотам бойния тон на Нинова пред “Капитал“ непосредствено преди избора ѝ за лидер на левицата, когато тя декларира, че формацията ѝ би управлявала с ГЕРБ, но “ако е първа политическа сила“. На фона на насипното състояние, в което се намира БСП, подобна заявка е ясен знак, че левицата се надява на ляво-дясна коалиция след евентуални предсрочни избори. А добавката, че това ще се случи само ако социалистите са водещи в такава колаборация, спокойно може да бъде отнесена към добрите ораторски умения на новата председателка и към вътрешнопартийния предизборен пиар.

Двата сценария

Оттук нататък пред левицата има два възможни сценария. Първият изглежда така: „отплащайки“ се на Първанов за подадената ръка, БСП под ръководството на Нинова да потегли към общ кандидат-президент с АБВ, а впоследствие и към обща широка коалиция (тоест, ляво-дясна коалиция). Този развой на събитията е доста по-реалистичен от другата възможност, очертаваща се пред партията и новата ѝ председателка - левицата наистина да опита да се излекува от собствената си зараза. Което на практика означава едно: партията и нейните първи лица да не бъдат зависими и управляеми отвън. Засега обаче подобен развой изглежда като сюрреалистична фантазия, тъй като заради личната си политическа история Корнелия Нинова е съвсем наясно с възможностите за натиск от страна на прокуратурата. А опитът до момента показва, че именно главният прокурор е най-могъщият политически лидер в България.

Въпреки всичко обаче трябва да кажем и това: досега БСП изглеждаше с предрешена съдба, партията уверено вървеше към летален изход. Новата неизвестност пред формацията поне съдържа някакво очакване.