"Буда", Цацаров и скелетите

Коментар на Еми Барух:

Както казахме, мексиканците са народ, който почита скелетите - пазят ги и им се “доверяват”. Вярват, че душите на умрелите бродят, търсят следи от своето минало, всяват смут и напомнят, че животът е мистерия, в която има разплата и милосърдие, възмездие и покаяние, вълшебство и магия.

Главният прокурор Сотир Цацаров вярва, че скелетите са подредени в гардероб. Много голям гардероб, колкото цяла библиотека. Той едва ли вярва в магии, но е убеден, че всеки скелет “в един удобен политически момент напуска библиотеката, влиза в публичното пространство и после отново се прибира”. Кой е удобният момент - това Цацаров не уточнява. Регламент няма.

Скелетът "Буда"

В Мексико това се прави веднъж в годината. В Деня на мъртвите. В България контактите с “отвъдното” (ако следваме метафората на Цацаров) имат собствен календар, той не е свързан с почитане на мъртвите, а с интересите на живите. Сигурно затова живите кодират доста непочтително и в странен безпорядък прозаичните документи от “гардероба” с имена на богове. Както каза Цацаров, “достатъчно е да се казват Буда, Зевс или дявол знае как” - и ето ги класирани в библиотеката.

Именно скелетът “Буда” стана причина за тези споделени прозрения на главния прокурор, който изрази определено безпокойство от това, че “всеки, който в един момент напуска една позиция”, може да “създава или захранва тази библиотека”.

Въпреки това си безпокойство обаче главният прокурор не намира за необходимо да поиска проверка, от която обществото да разбере генеалогията на прозвището “Буда”. Не да проверява премиера, а да провери дали има накърнени държавни интереси, проследявайки професионалната траектория на главния секретар на ДАНС Младен Георгиев например, чийто зиг-заг от досието “Буда” в “библиотеката” до публичната сфера поражда ред въпроси, единият от които е свързан с уволнението му от МВР заради връзки с криминални структури. Работа ли му е на главния прокурор да се занимава с този скандален факт - ще възкликне някой. Ами на кого, ако не на него...

Самият Цацаров смути мнозина, когато при встъпването си в длъжност сподели, че в редица случаи е “постъпвал по-справедливо, отколкото чертата на закона го е изисквала”. Това признание издава самочувствие на човек, който нито се е притеснявал, нито се притеснява да коментира “демоните на нашето съвремие”, особено ако те надничат неканени от “гардероба”. При едно условие - това да не засяга изпълнителната власт.

Още нещо за скелетите

Последният пример е от преди броени часове: премиерът спомена, че ако пожелае, може да използва тайните служби срещу медиите. Главният прокурор не се притесни от това изказване. Притесни се директорът на брюкселския клон на организацията "Репортери без граници" Оливие Базил.

И политическите лидери в България не се притесниха. Изглежда в момента ги притесняват следващите “скелети” от гардероба, които - най-вероятно - няма да закъснеят да се появят.

(Още нещо за скелетите: най-прочутият скелет беше изровен неотдавна оттатък Ламанша. След неговото разпознаване бе възобновен спорът за това убил ли е Ричард III племенниците си, за да завземе трона, както твърди Шекспир, или не. Предстои да чуем аргументи и от литератори, и от историци. По този въпрос все още не знаем какво е мнението на Цацаров.)

Скелетите, впрочем, са безценен материал за изясняване на хипотези, предположения и събития. Безмълвни и неопровержими, те съхраняват генетичния код на миналото (близкото и далечното) и възбуждат фантазиите на писатели, мечтатели, следователи. На прокурори, политици и аналитици. Към тях следва да се отнасяме с нужния респект и да не ги запращаме в небитието.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел