Букет от гении

Смятат го за законен наследник на Караян, но в същото време го подозират в търсене на евтини ефекти. Едни го боготворят заради патетичния жест, други го отписват като консерватор и диктатор. Германският диригент Кристиян Тилеман поляризира мненията и съзнателно или не непрекъснато присъства в културните новини и в темите на светските салони. Така е и в момента, когато Тилеман се кани да напусне Мюнхенската филхармония, за да поеме след около година Държавния оркестър в Дрезден. Защо си тръгва от Мюнхен - една от най-важните световни сцени на класическата музика?

Емоционалност без задръжки

"Разполагах с готов вариант на новия договор и изведнъж те решиха да го променят едностранно, на което аз казах: Не", споделя Тилеман. „Те” - това е ръководството на мюнхенския оркестър, с което Тилеман не се споразумя по един въпрос: негово право ли е да определя и гост-диригентите в Мюнхен. Самият маестро обяснява в свойствения си стил, който личи и на диригентския пулт: „Винаги съм казвал, че желанието ми е да остана в Мюнхен, но не получих никакво компромисно предложение. Не мога да се оставя да бъда командван от ръководството на оркестъра и от главния мениджър." Кристиян Тилеман не обича да го командват, напротив. Той се чувства най-добре в ролята на командващ, на диригент-повелител от старата школа.

Такъв го видя и чу и публиката в Кьолн, където маестрото дирижираше световния суперокрестър - Виенската филхармония. Пред разпродадената до последното място огромна зала Тилеман се показа в типичната си светлина - мощен и екстравагантен, впрегнал цялото си тяло в диалога с оркестъра. Както писа вестник "Кьолнише Рундшау", „Малцина диригенти си позволяват днес подобна емоционалност без никакви задръжки. Но и при малцина драматичната музикална литература звучи тъй разтърсващо.”

Обичай се, за да те харесват

Самият Тилеман обяснява защо е така: „Има определен репертоар в класическата музика, където малцина млади хора посмяват да посегнат. Една симфония от Бетовен, Брамс или Шуман трябва да бъде представена много убедително - иначе няма никакъв ефект.”

Две симфонии на Бетовен, Седмата и Осмата, плюс увертюрата към Егмонт изпълниха Виенските филхармоници под диригентството на Кристиян Тилеман в Кьолн, а публиката - както писа пресата - направо пощуря от тази комбинация между гениални оркестранти и диригент. Впрочем, и Виенската филхармония, и Тилеман музицират именно със самочувствието на гении. Както обяснява диригентът в пристъп на откровеност: артистът трябва да харесва самия себе си, за да е добър. И още: „Смятам, че когато човек обича самия себе си, когато си е приятен, само тогава е в състояние да обича и другите.”