Българинът: от животинския или от растителния свят?

Лежах болен от ангина, буквално лежах. Не можех да преглъщам, слюнката ми течеше по възглавницата, същински олигофрен. От температурата мозъкът ми беше станал като сирене гауда, забравено на кухненския плот. В жалкото си състояние се унесох в неприятна и лепкава дрямка.

Императорът

В съня ми ставаха ужасни неща. Първо БКП взе властта, което не беше особено трудно в моята цървулска държава, където на никого за нищо не му пука, а гражданско общество няма. Членовете на Политбюро с няколко ловки решения направиха страната непригодна за хора с когнитивни способности над санитарния минимум, нужен за наливането на чаша вода. Естествено за фасулковците това беше празник. Имаше възторжени манифестации. Посредствеността ме захапваше иззад всеки ъгъл. Дори уличните кучета разбраха, че на тая почва нищо не вирее и легнаха да умират. Така поне бе решен този проблем на София.

За подчинение на медиите БКП не трябваше да предприема почти нищо, защото завареното статукво си беше удовлетворително. Членовете на Политбюро, за които не можеше със сигурност да се твърди точно кой край на тялото им служеше за седалище, взеха решение да интронизират Свинаря Ивайло за император. Хай-лайфът беше ясен: Ивана, Стефан Данаилов, Иван Гарелов, Румен Петков, Евгени Минчев и още няколко ВИП-а, ченгета и/или мафиоти.

Естествено имаше и опозиционни сили. В няколко софийски барове се събирахме ние, младите, нахалните и организирахме спиртни и спиритически сеанси. Слушахме Клаш, Дорс, Дейвис, Колтрейн, Малер, Шуберт и Брамс. Рецитирахме Славейков (син), Дебелянов, Далчев, Вапцаров, Терзийски (и двамата), Марков, Ланджев...

Кошмарът

Сеансите не останаха незабелязани от органите. Често ни завлачваха в подземията и ни млатеха със сапун в женски чорап. После Свинарят Ивайло предложи да се приеме указ, според който всички грамотни граждани подлежаха на арест без особена причина. А пък ако е нужно, властите имаха право да се гаврят с тях, да ги бият и ликвидират. Но само ако е нужно, естествено. Започнаха публичните процеси. Изпоосъдиха всичко живо, което можеше да изписва без грешка двусрични думи и беше чувало за Шекспир. Ние пък, опозицията от сеансите по баровете, трябваше да отидем в Белене и да строим атомната електроцентрала.

Опитвах се да достигна до летището. Булевард Брюксел беше взривен и от бетона цигани строяха паметник на Свинаря Ивайло. Опитах се да мина по заобиколния път през катуна, но летището го нямаше, нямаше го вече. Вече усещах ужаса на концлагера...

Когато се събудих, целият треперех от студ. И от ужас. 39,8 показваше термометърът. Взех хапче. След само 3 десети от градуса би трябвало да започне необратимото разграждане на белтъчини в главния ми мозък. От ъглите на стаята изпълзяваха гущери.

Лежах с ужасяващото убеждение, че Свинарят Ивайло е император на България. Слава Богу, след около четири минути чувството за реалност започна да се възвръща и съобразих, че се намирам във виенската си квартира и че всичко е било умопомрачение. Хапчето вече ме хващаше и не се тресях, но пък ми беше неописуемо топло.

Добре де, ами ако това, което сънувах, наистина се беше случило? Нима някой щеше да вдигне революция? Абсурд! Всички щяха да кротуват пред телевизорите в кухнята и со кротце, со благо да пийват ракийка и да псуват под мустак. Българинът е толкова лесен за управление, че с невъоръжено око би могъл да мине за представител на флората, а не на фауната.

Шофьорът

"Какво ще има гласувам на тия!" - това изречение е на почетното трето място в класацията ми за реплики на таксиджии. Винаги следва "Е..на държава!". Наистина хората в България не правят никаква връзка между собственото си участие (или по-скоро неучастие) в обществения живот и качество на пак собственото им съществуване.

Това може да се обясни по много различни начини. Например, че в България няма демократична традиция. Така е. И как ще се изгради такава традиция, ако на никого никога за нищо не му пука? Ако хората непрекъснато се предават пред робското овчедушие? "Но тук не си прав, Яворе, глупости говориш, хората могат да бъдат много активни граждани в България!" - каза ми гласът, дали на температурата или нечий друг, не разбрах.

Да бе, така е! Ясно. Наистина, например за правата на кучетата, за поскъпването на горивата. Все безсмислени акции. Българите няма да се съберат пред блока и да кажат: "Добре сега правим една леха лалета, лилави. Зад нея ще има оранжеви."

Скотовете

Подобен род визионерство е толкова чуждо, колкото и яденето на бичи тестиси след корида. Визии за далаверки на дребно обаче има много. Така и се управлява държавата. С далаверки. Никой не иска да приеме закон за обществени медии, да наказва педофили и да инвестира в образование. Последното е супер нарочно впрочем. Необразованите скотове са прекрасни за статуквото. Така управляващите могат да си купуват айфони, да се подиграват с хората, да разиграват театър на атомна тематика, като накрая се оказва, че даже режисьорът на постановката е отчайващ бездарник. На хората просто не им пука. И няма да им гласуват на тия.

А когато Свинарят Ивайло стане император, няма и да има смисъл. От нищо.