Българите ги тегли към Германия, но не всички успяват

Страховете, че Германия ще бъде наводнена от евтина работна ръка от България и Румъния, бяха особено силни преди около две години (1.1. 2014), когато се либерализира германският трудов пазар. Притокът обаче не беше толкова голям, колкото се опасяваха мнозина. Трудови мигранти от България и Румъния продължават да пристигат и днес, но житейската ситуация на много от тях е проблематична. Мнозина намират само нископлатена работа, други пък изобщо нямат професионална квалификация, за да кандидатстват за нещо по-добро.

Два пъти повече безработни

Германската агенция по труда регистрира през последните две години ръст на преселниците от България и Румъния в провинциите Долна Саксония и Бремен, както и на безработните сред тази група трудови мигранти. До средата на 2015 година броят на безработните българи и румънци се е увеличил двойно в Долна Саксония. В същото време обаче с до 3 пъти е нараснал и броят на работещите представители на двете националности в провинцията.

Много от трудовите мигранти от България и Румъния работят в кланици в региона на Фехта и Клопенбург: от тамошните около 3 000 българи и румънци само 167 души са били без работа в края на 2015 година. В Бремерхафен се наблюдава и друго: установили се в района българи привличат много свои роднини и познати, които се присъединяват към тях. Нерядко обаче ги очаква разочарование: районът не предлага много възможности за работа на неквалифицирана работна ръка. Един пример: нито един от регистрираните в Бремерхафен 623 безработни българи и румънци не е изучавал някаква професия. Около 500 души работят каквото намерят, но доходите не им стигат, за да се издържат и те бързо се оказват принудени да търсят социални помощи. Близо 7 процента от безработните в Бремерхафен са български и румънски преселници, сочат данните на Агенцията по труда.

Често пъти експлоатирани

Трудовите мигранти от България и Румъния често стават жертва на недобросъвестни германски работодатели, посочват от синдиката DGB. Много от преселниците не говорят достатъчно добре езика и не познават трудовото законодателство, което е идеална предпоставка да бъдат експлоатирани. Много често такива работници биват преотстъпвани от един работодател на друг или временно наемани за извършването на определена дейност, поръчка или услуга, казва говорителката на DGB Тина-Колбек Ландау.

Въведената от началото на 2015 година минимална трудова надница в Германия доведе до намаляване на най-драстичните случаи на трудова експлоатация, казва Щефан Витке, говорител на икономическото министерство в Хановер. В провинция Долна Саксония са създадени консултантски бюра, чийто услуги са много търсени именно от трудовите мигранти. Зачестяват и случаите, в които ощетени работници търсят правата си в съда. По думите на Витке, властите в провинцията се опитват да накарат работодателите, особено в месопреработвателната промишленост, да предлагат повече постоянни трудови договори на чужденците.

Интеграцията напредва

Има известно подобрение и на условията, в които източноевропейските работници живеят в Германия. Особено след като в медиите много нашумя случаят с двама румънски работници, които през 2013 г. загинаха при трудова злополука в корабостроителницата „Meyer”, властите обърнаха повече внимание на проблема. Оттогава са въведени изисквания за минималните стандарти, на които трябва да отговарят квартирите за работниците. А спазването на тези изисквания се контролира редовно от местните власти.

Има напредък и в интеграцията на преселниците. В Хановер, където официално са регистрирани 3 248 българи и 2 443 румънци, три социални работнички, говорещи български и румънски, помагат на преселниците децата им да бъдат настанени в училище. До 2018 година ще бъдат назначени още 8 социални работника. Най-голямата пречка пред интеграцията на мигрантите обаче си остават тяхното недоверие към администрацията и всички държавни институции.