Българите като враг на СССР

Един от най-упоритите митове за комунизма е, че прицел на неговите репресии са били единствено „вражеските класи и прослойки“. Истината е по-различна. Пример за това е съдбата на българите, заселили се в украинските степи, за да избягат от гоненията в Османската империя.

Участта на кримските, бесарабски и таврически българи е неотменима част от систематичното унищожаване на чуждите малцинства в годините на болшевишката диктатура. Сред десетките хиляди „кулашки“ семейства от Украйна, принудително изселени в Сибир, има и много българи. Малцинството е и сред жертвите на масовия глад в Украйна в началото на 30-те години, след като НКВД и Червената армия насила провеждат колективизацията на селските стопани. Нечуваният глад, съпроводен с епидемии, отнема живота на повече от 7 милиона украински селяни. Сред тях са и много български заселници край северното крайбрежие на Черно море, които често са били принуждавани да се регистрират като руснаци, за да избегнат гоненията. Историкът Владимир Калоянов, който сам е потомък на таврически българи, казва, че поне няколко хиляди български семейства са били осъдени на вечно заточение в Урал и казахските степи, а за умрелите от глад не е водена каквато и да е статистика.

Удар срещу българите

Масовите репресии по времето на Сталин целят да смажат „народите-предатели“ и малцинствата от „капиталистически“ държави. В края на 1937 г. започват гонения срещу етническите германци, срещу поляците, украинците и гражданите на прибалтийските държави, а по-късно тези гонения се насочват и срещу живеещите в ЮжнаУкрайна българи, татари, арменци и гърци. За тях болшевиките говорят като за предатели и ги подлагат на масови арести, екзекуции и заточения в трудови лагери. Владимир Калоянов посочва, че жертви на масивната антибългарска кампания стават дори верни на СССР български комунисти – сред тях са например и 293 български политически емигранти, осъдени на смърт по скалъпени обвинения.

През 1938 г. за „шпионаж“ в полза на Царство България са осъдени вече 1065 българи. Хиляди са изпратени в ГУЛАГ, макар че данните за това са противоречиви. Руският историк Александър Дюков твърди, че официално признатите жертви сред българското малцинство в СССР /през 1939 г. са били регистрирани общо 114 хил. българи/ не са били повече от 1500 души. Това би означавало, че става дума само за 1% от хората, допълва Дюков, който явно се опитва да омаловажи мащабите на кървавата разправа с малцинствата. В резултат на тази разправа обаче са заличени двата „български” района в украинското Запорожие.

Репресии, изселване, трудови лагери

Двубоят между СССР и нацистка Германия води до нов изблик на репресии срещу българите. След прогонването на германците от Крим, българите, заедно с татарите, гърците и арменците са обвинени, че са „сътрудничели“ на нацистките окупатори. На 28 май 1944 г. селищата на кримските българи са обкръжени от войските на НКВД. На около 12 500 души е заповядано само за минути да съберат само най-необходимото, за да потеглят на заточение в Урал.

Държавният архив на Русия публикува и отчет на НКВД от 10 май 1945 г. за „чужденците“ в трудовите лагери . От справката личи, че участието на България в заключителната фаза от войната изобщо не е спасило 4500 българи от робския труд в ужасяващите условия на ГУЛАГ. По-многобройни от българските лагеристи са били само етническите германци и татарите, ако се съди от публикуваната статистика.

Кървавият терор не спира и по-късно. Чак през април 1956 г. на кримските българи е разрешено да напуснат местата за заточение. Малцина от тях успяват да се завърнат по родните си места, тъй като в къщите им вече има настанени „новодомци“, предимно руснаци. Подобна е съдбата на татарите, гърците, арменците, украинците и останалите малцинства. Едва през 1994 г. властите в Киев допускат завръщането в Крим на българите и останалите принудително изселени народи. Историкът Владимир Калоянов припомня, че отпуснатите тогава парични обезщетения са били смехотворни на фона на преживените страдания и лишения – средно по 300 долара на семейство.