Българите - сред най-недоволните от промените

20 години след падането на комунизма ентусиазмът от промените е силно намалял. Това показват резултатите от анкета в Източна Европа на проучвателния център „Пю” от Вашингтон. Анкетата се отнася до промяната от социализъм към капитализъм, от тоталитарно управление към демокрация. Отговорите са сравнени с резултати от подобна анкета, правена през 1991 година. Повечето анкетирани през август и септември тази година вярват, че преминаването към пазарна икономика и демократично управление е нещо положително, но броят на положителните мнения е силно намалял в сравнение с 1991 година.

Българите - сега по-зле от преди

Най-силен отлив има в Украйна, където подкрепата за преминаването от комунизъм към многопартийна система е паднала с 42 процента. В България одобрението за преминаването към демократично управление е намаляло с 24 процента, а за преминаването към капитализъм – с 20 процента. Само 50 процента от анкетираните през 2009 година българи смятат, че тези промени са положителни. Но дори и те са на мнение, че сривът на комунизма е бил от полза най-вече за бизнеса и политическите елити.

В Унгария и Литва разочарованието е още по-голямо: намаляване на одобрението съответно с 34 и 26 процента. Много от участниците в анкетата заявяват, че капитализмът е направил живота им по-лош. Най-негативни са унгарците - 72 процента казват, че сега са по-зле. Следващите в тази негативна класация са България и Украйна – и в двете страни 62 процента от анкетираните казват, че сега са по-зле от преди. Най-положително мислят хората в Полша и Чехия.

Само 15% от българите са доволни от живота си

Макар да звучи парадоксално, почти навсякъде в Източна Европа има значително увеличение на общото задоволство от живота. Само българите продължават да са недоволни: едва 15 процента от анкетираните заявяват, че са доволни от живота си тази година; през 1991 година процентът на доволните е бил още по-нисък – само 4 на сто. Големи са разликите между отделните възрастови групи: 28 процента от българите на възраст до 29 години са доволни от живота си, докато сред хората на възраст над 65 години доволни са само 8 процента. Подобни са цифрите и за Унгария. Нивото на удовлетвореност от живота в двете държави е наполовина по-ниско в сравнение с останалите проучени страни от Източна Европа.

Мненията на различните възрастови групи в България са силно поляризирани и по отношение на преминаването към многопартийна система и пазарна икономика - 19 процента разлика между най-младите и най-старите по отношение на многопартийната система и 34 процента разлика по отношение на пазарната икономика. Само в Русия има подобна поляризация на мненията – 36 процента разлика.

Русия - добро или зло?

20 години след падането на комунизма страхът от Русия продължава да е осезаем както в Източна, така и в Западна Европа. Повечето анкетирани виждат в отрицателна светлина влиянието на Русия върху тяхната държава. Изключение правят единствено България и Украйна – 45 процента от българите смятат, че влиянието на Русия е положително, само 17 процента го окачествяват като отрицателно. В Украйна 46 процента от анкетираните гледат на Русия положително.

Самите руснаци пък смятат, че „за Русия е нещо естествено да е империя”. 54 процента от руските участници в анкетата имат отчетливо шовинистични възгледи. В посткомунистическа Източна Европа витаят и други страхове и тревоги. Те са свързани с корупцията, престъпността и дрогата – в различен ред за различните държави. В България и Литва се наблюдава и подчертано силна тревога от това, че прекалено много хора напускат родината.