България вече знае какво може и какво не

ДВ: Целеполагането на българското европредседателство сякаш непрекъснато се променя. Първо се говореше за трите К – консенсус, кохезия и конкуренция. После се появи важният приоритет "Западни Балкани". Сега пък става дума за стабилността на ЕС, за трудовата перспектива пред младите хора, особено след Брекзита, и за дигиталното стопанство. Защо се получава така?

Весела Чернева: Първо, защото различни хора и различни институции работеха над тази програма. И второ, защото за България не беше ясно какво е възможно в рамките на нейното първо председателство и какво - не. Постепенно, покрай разговори с партньори, с бивши председателства и с гражданското общество българските институции разбраха какво е възможно и какво е реалистично.

ДВ: А какво е възможно и какво е реалистично?

Весела Чернева: В момента основните теми в европейския дневен ред са свързани с така наречения "пакет миграция", по който европейските институции се надяват да постигнат напредък за шестте месеца на българското председателство. След 1-ви юли идва ред на Австрия, а новото австрийско правителство няма да бъде най-радушният привърженик на европейските идеи по миграцията. Така че България, иска или не, ще трябва да се занимава с това.

ДВ: А какво реално може да свърши София?

Весела Чернева: Честно казано, аз не мисля, че можем да постигнем напредък по реформата на Дъблинския регламент. Това, което можем да направим, е да се опитаме да затворим разделителните линии, неразбирателствата – особено между страните, които приемат бежанци и мигранти на първата линия (като Италия, Гърция, но защо не и България), и други страни, които на практика нямат почти никакви мигранти, но са много силно против европейски решения. Преодоляването на този разрив ще бъде много важно за Европа и затова постигането на разбирателство поне по една или две от по-малките теми в пакета "миграция" - например граници или реадмисия - вече само по себе си ще бъде голям напредък.

А по другите важни теми, които излизат по време на българското председателство: Брекзитът, бюджетът, реформите, които планира Европейската комисия, но и любимата "собствена" тема на София – Западните Балкани? Какво реалистично може да се очаква?

Весела Чернева: Преговорите за Брекзит и занапред ще се водят от Европейската комисия и нейния преговарящ Мишел Барние. Това, което България ще трябва да направи, е да осигури единството на страните-членки през тези няколко месеца, тъй като търговските преговори с Великобритания могат наистина да причинят разломи. По отношение на бюджета първите разговори действително ще бъдат в рамките на българското председателство, но в крайна сметка истинските преговори ще се водят през 2019 година. Що се отнася до Западните Балкани, честно казано, ако видим затваряне на още няколко глави по преговорния процес с Черна гора и със Сърбия, това ще бъде изпълнен план максимум. Затова България трябва да си постави конкретни, не много големи цели, които не са пряко свързани с евроразширяването и преговорите за членство. Например в областта на транспорта, инфраструктурата, енергийната независимост…

ДВ: А може би и премахването на роуминга за тези страни?

Весела Чернева: Роумингът е една тема, която беше представена тук от неправителствения сектор и беше прегърната и от българския еврокомисар. Може би затова правителството видя своя интерес. Това е една тема, по която лесно може да се отбележи напредък, ако има политическа воля. И която пряко засяга гражданите на самите страни от Западните Балкани. Така че се надявам поне по нея да има някакъв осезаем напредък. И може би последно: темата за реформата в ЕС. Според мен, тя ще бъде определяща през последните месеци от българското председателство (май-юни), след сформирането на правителство в Германия, когато ще видим, надявам се, и повече енергия в тази плоскост благодарение на сътрудничеството между Париж и Берлин.

Весела Чернева е главен директор "Програми" и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика, програмен директор в Центъра за либерални стратегии и бивш говорител на Министерството на външните работи.