България между Чикаго и Берлин

"Пред очите ни се изреждат един от друг по-красивите павильони на Австрия, Германия, Англия, Франция, Белгия, Русия.....и ето ни пред едно дюкянче, над което се развява ... българският трикольор. На първи план в туй дюкянче личат две красиви витрини с розово масло."

Така Алеко Константинов описва българския щанд на Световното изложение в Чикаго през 1893-та година: като "дюкянче". Този текст пасва почти изцяло на това, с което се представя България на берлинската "Зелена седмица" - най-голямото в света изложение за селскостопанска продукция и градинарство. Има няколко несъответствия и те, за съжаление, не са в полза на днешна България и по-точно казано на умението й да си прави реклама.

Безличният български дюкян

След близо 116 години разликата между нейното представяне и това на изброените от Алеко държави си остава същата: "един от друг по-красиви павильони" и ...."дюкянче". Розовото масло е също така на видно място във витринка, но тя едва ли може да се нарече красива. А и умалителната форма, която Алеко използва, за да изрази все пак симпатиите си, може да бъде изоставена в името на справедливостта. Това, което милионите посетители на "Зелената седмица" в Берлин виждат под поомачкания надпис "България", е не, както пише Алеко, "мило декорирано дюкянче", а безличен и лишен от всякаква привлекателност дюкян.

Зад тезгяха са наредени няколко малки масички, което трябва да е нещо като ресторант в полева обстановка. В него се разиграва следната сцена: българка води приятеля си, добър познавач и ценител на червени вина, за да му се изфука с родното производство. Поръчват типично българското, както биха казали някои, "уникално" вино "Асеновградски мавруд". Сервират им го в пластмасови чаши за еднократна употреба, което кара германеца да повдигне вежди в недоумение - как в тази чаша да усети уникалния дъх? За да се почувства все пак комфортно, си поръчва плато с български сирена. "Нямаме, защото сиренето е само един вид", гласи отговорът на чист български език, навявайки мрачни спомени за едно минало, което все преодоляваме от има-няма 20 години.

Парадоксът е в това, че България има какво да покаже и то не малко. Дори и в дребните улични бакалници има изобилие от всякакви видове сирена родно производство. То обаче липсва точно там, където може да прави реклама на страната. Мощен напън фантазия явно е бил нужен, за да се представи и българското винопроизводство, на което страната залага толкова много. Множество добре подредени зад витрината бутилки трябва да хванат погледа на разглезения от всякакви примамки посетител на изложението. "Какво да направя, да ги спъвам ли, че да се спират на щанда", ми каза още миналата година ядосан изложител. Той и колегите му носят стоката си, надявайки се, че другите, които строят щанда, ще им осигурят добро представяне.

Въпрос на мисъл

Значи е въпрос на желание? Или на пари за реклама? "Не, на мисъл", каза ми самокритично представител на пристигналата в Берлин внушителна българска делегация. Един от нея все пак поне показа, че може да прави реклама на българския потенциал, при това на свободен английски, с лекотата на професор, който умее да грабне вниманието на студентската аудитория. Само дето министерският съветник, академик Атанасов, беше чут единствено в тесен кръг експерти на един от семинарите в рамките на изложението.

Милионите посетители - потенциални туристи и купувачи на български стоки, ще се задоволят с дюкяна, който българското министерство на земеделието беше описало в прессъобщението си така: "концепция за представяне на България като съвременна европейска държава с голям потенциал за развитие на модерно селско стопанство..."

За съжаление, заради разликата между желано и реалност на най-голямото изложение за хранителни стоки в света България не се "представя", а само присъства.