България не е интересна

Какво направи впечатление по време на вчерашния дебат за България в Европарламента? Първо - България очевидно не е особено интересна. Второ - България е интересна само с това, че там се подвизава една расистка и ксенофобска партия на име "Атака". И че един съмнителен човек на име Пеевски не е станал шеф на ДАНС. И трето - поне половината от изказалите се български депутати говориха хаотично, взряни в българския си пъп, тъй че посланията им изобщо не достигнаха до колегите им. Имаше обаче и изключения: Ковачев, Калфин, Казак и Малинов, които вече са намерили мястото си сред европейските депутати.

Дебатът за България се проведе след подобен дебат за положението в Унгария. По унгарската тема интересът очевидно беше много по-голям, там се изявиха и най-острите шпаги на Европарламента - Кон-Бендит и Верхофстад, например. Естествено е, че те - зелените, левите и либералите - буквално щурмуваха крепостта на унгарския премиер Орбан, който все пак си беше направил труда да дойде в парламента. Когато се стигна до България обаче, залата се опразни, острите шпаги си отидоха, българският премиер го нямаше и единствено германският консерватор Вебер поразпали дискусията с пламенна реч и призив за бързи предсрочни избори в България.

Конфузно

Както можеше и да се очаква, ораторите от ЕНП разкритикуваха сегашното правителство в София, докато изказалите се социалисти изтъкнаха неговата легитимност. Направо конфузно беше обаче непрестанното прехвърляне на горещия картоф "Атака" от едните към другите: "БСП управлява с "Атака"!" - "Не, БСП не управлява с "Атака". С "Атака" управляваше ГЕРБ!" - приблизително така звучеше безплодният спор. Добре, че се намери един ирландски депутат, който успя да формулира същинската и несъстояла се тема на дебата. Пол Мърфи каза нещо, над което европейските политици трябва да се замислят: хората в България протестират не срещу една или друга партия, те протестират срещу корупцията и проядената система, така че нека партиите не се опитват да си присвояват протеста.

Между другото, и българският депутат Светослав Малинов добави нещо в сходна посока: от Европарламента българите очакват не партизанщина и подкрепа всеки за „своята” си партия в България. За съжаление и консерваторите, защитаващи ГЕРБ, и социалистите, които подкрепиха българското правителство, не пожелаха да нарушат партийната си дисциплина и да се вслушат в подобни трезви констатации.

Автор: А. Андреев; Редактор: Д. Попова-Витцел